Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 85

Зът погледна към тях. В лапата си държеше тежък гаечен ключ. Огледа двете решителни лица и пушката. Обзе го внезапен страх.

— Пусни гаечния ключ! — заповяда Търл. — Обърни се и се хвани с двете лапи за релсата до стената!

Зът запрати ключа по тях, но не успя да уцели. Търл го сграбчи и го стовари върху една количка. Чамко подскачаше наоколо и се опитваше да намери удобна позиция за стрелба.

Търл стъпи с ботуш върху врата на Зът. Направи знак на Чамко да се отдръпне.

Коленичи и като прикриваше с гръб действията си от погледа на Чамко, с мълниеносно движение „измъкна“ снопчето банкноти от задния джоб на Зът.

Подаде ги на Чамко:

— Това ли са твоите пари?

Зът се бе обърнал по гръб и гледаше нагоре към тях от мазния мръсен под.

Чамко преброи парите.

— Шестстотин и петдесет кредита. Ето го и талисмана! — почти бе изпаднал в екстаз.

— Ти си свидетел, че бяха в задния му джоб — каза Търл.

— Точно така беше — потвърди Чамко.

— Обърни тази банкнота към камерата на стената — подкани го Търл.

— Какво става? — изръмжа Търл.

Търл предупреди Чамко:

— Отдръпни се и дръж пушката готова за стрелба. — Като внимаваше да не застане между двамата, отиде и постави върху една пейка всичко, което беше донесъл. Отвори инструкцията и я показа на Зът.

Той гневно зачете на глас. Към края гласът му беше съвсем изтънял.

— Изпаряване! Не го знаех.

— Непознаването на правилата не е извинение, но много малко служители са наясно с всички наредби. Вероятно си го направил от незнание.

— Какво съм направил? — изрева Зът.

Търл пусна записа. Зът гледаше объркан, не можеше да повярва на очите си. Беше невероятно. Видя се да краде парите!

Преди Зът да успее да се опомни, Търл му показа подписаните показания на управителя.

— Сега вече мога ли да го изпаря? — в гласа на Чамко се четеше молба. Той размахваше пушката и се опитваше да освободи предпазителя.

Търл махна помирително с ръка.

— Чамко, всички сме съгласни, че имаш право — всъщност дори си длъжен — да извършиш екзекуцията — погледна към загубилия дар слово Зът. — Зът, нали повече няма да вършиш такива неща?

Зът въртеше глава, но това не беше отговор, само изразяваше пълното му объркване.

Търл отново се обърна към Чамко:

— Виждаш ли? Сега ме чуй — разбирам гнева ти. Зът греши за пръв път. Ти си получи парите и между другото вече мога да откупя талисмана си. Ще ми трябва като доказателство.

Чамко пое подадената му банкнота и върна талисмана. Търл я обърна към дистанционно управляваната камера и я постави върху листа с показанията.

— Виждаш ли, Чамко — продължи той, — досието остава, но ще бъде прибрано на сигурно място и ще излезе оттам само ако с някой от нас се случи нещо. Това може да стане по всяко време. Ще се появи и ако кражбите продължат. — Гласът му стана умолителен: — В миналото Зът винаги е имал само добри прояви. Направи ми тази услуга, откажи се от отмъщението и го забрави!

Чамко мислеше, гневът му бе попреминал.

Търл хвърли поглед към Зът и видя, че той няма намерение да го нападне. Протегна лапа към Чамко:

— Дай ми пушката — Чамко се подчини и Търл сложи предпазителя. — Благодаря, компанията ти е задължена. Можеш да се върнеш и да продължиш работата си.