Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 84

Л. Рон Хабърд

Това не направи особено впечатление на Чамко. Компанията често поставяше работните места и спалните помещения под наблюдение.

Търл тършуваше шумно сред наредените един върху друг дискове:

— Още не съм ги прегледал. Всъщност нямах и такова намерение, просто трябваше да изпълня желанието на ръководството… А, да, ето го. Вчера по кое време казваш?

— Не зная.

Търл постави диска и включи екрана.

— Направо имаш късмет.

— И аз мисля така.

— Просто ще прегледаме записите. Камерите са снимали в продължение на два или три дни… Ще го превъртя бързо.

— Чакай! — извика по-малкият Чамко. — Мисля, че видях нещо!

Търл услужливо върна картината:

— Може би това си ти. Ето, влизаш в стаята си. Никога не гледам подробно тези записи. Отнема толкова време, а имам и куп други задължения… Според правилника на компанията…

— Чакай! Я погледни това!

— Кое?

— Ето това. Кой е този?

Търл засили яркостта на образа.

— Това е Зът! — изкрещя Чамко. — Я виж какво прави! Рови из стаята. А! Намери го! Мръсник! Виж! Ето я и твоята банкнота!

— Просто невероятно — каза Търл, — ти извади късмет с тази опасност от бунт. Къде отиваш?

Чамко гневно се беше устремил към вратата.

— Отивам да пребия този мръс…

— Не, недей, така няма да си върнеш парите — беше абсолютно прав, защото цялата пачка беше скрита под колана му. Пак ги беше взел от стаята на Чамко. — Това е официална жалба, регистрирана официално при официално проведено наблюдение.

Търл отвори инструкцията, том 989, глава 34а — IV. Прелисти няколко страници и я подаде на Чамко, който видя „кражба на лични пари от стаята на един служител от друг“, „когато има неоспорими доказателства“ и „изпаряване“.

По-малкият Чамко свърши с четенето. Беше изненадан:

— Не предполагах, че е толкова строго.

— Да, така е. И това е официално, затова не се втурвай да прилагаш закона сам.

Търл взе една лъчева пушка от шкафа и му я подаде:

— Можеш да си служиш с нея, нали? Заредена е. Назначавам те за свой помощник.

По-малкият Чамко беше наистина смаян. Опипваше пушката и провери дали предпазителят е спуснат.

— Искаш да кажеш, че мога да го убия?

— Ще видим. Това е официален случай.

Търл взе диска, един портативен екран и инструкцията, огледа се, за да се убеди, че не е забравил нещо.

— Да тръгваме. Ще стоиш зад мен и няма да се обаждаш.

Отидоха при спалните помещения и намериха управителя. Да, той беше видял Зът да излиза от стаята на Чамко. Да, познаваше го. Не можеше да си спомни дали е било на тринадесетия или на четиринадесетия ден от месеца. Но го бе видял. Предупредиха го да не казва на никого, защото случаят е „официален и е свързан с наблюдение като мярка за предотвратяване на бунт“. Управителят с готовност подписа показанията като свидетел и се закле да пази тайна. И без това много-много не обичаше началниците.

Следван от по-малкия Чамко със заредена пушка в ръце, Търл стигна до зоната за ремонт и поддържане на транспорта. Монтира камерата на стената и натисна копчето на дистанционното управление.