Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 83

— Знаеш ли какво, животно? — продължи Търл. — Ти наистина успя да ме заблудиш при нашата първа среща. — Очите му бяха нащрек въпреки шеговития тон. — Мислех, че имаш четири крака — смехът му прозвуча неискрено. — Така си беше, докато не се разпадна на две — той се разсмя отново, кехлибарените му очи гледаха лукаво. — Чудя се какво ли стана с коня?

Преди да успее да се овладее, у Джони се надигна вълна от мъка по Уиндсплитър. Той веднага я потисна.

Търл през цялото време го гледаше. Стана и отиде до вратата на клетката. Предполагаше, че конят е ключът към животното, и се оказа, че е бил прав. То беше привързано към него. Натиск. Натиск. Той имаше много лица и прилагането му означаваше власт.

Търл явно се забавляваше.

— Да, първия път наистина ме заблуди. Е, сега трябва да вървя. Захващай се за книгите, глупаво животно.

Той излезе. Това беше добре казано — глупаво животно.

Джони гледаше след него. Усещаше, че е извършил предателство, и знаеше, че Търл е намислил нещо. Но какво? Дали Уиндсплитър беше жив?

Запали огън и започна да разлиства книгите, но не можа да се отърве от тревогата си. Изведнаж дъхът му секна. В показалеца на „Електронна химия“ видя думата уран.

5

Търл изобщо не се изненада, когато малкият Чамко влетя възбудено в кабинета му.

— Търл — каза той колебливо, — спомняш ли си банкнотата талисман, която загуби от мен онази вечер? Е, май вече няма да можеш да я откупиш…

— Какво искаш да кажеш? — попита Търл.

— Банкнотата талисман. Ти я загуби, а аз обещах да ти я върна, когато имаш пари. Исках да ти кажа, че…

— Чакай малко — прекъсна го Търл. Извади портфейла си и погледна в него. — Ей, ти наистина си прав! Няма я.

— Ти я загуби на обръчи и аз обещах да ти я върна, когато можеш да си я откупиш. Е, а сега…

— А, да. Смътно си спомням нещо. Каква нощ, а? Трябва да съм бил доста пиян. Какво искаш да ми кажеш?

По-малкият Чамко се притесняваше, но Търл беше толкова откровен и добре настроен, че се престраши:

— Изчезнала е. Откраднали са я.

— Открадната?! — излая Търл.

— Да. Всъщност откраднали са ми спечелените петстотин кредита и още сто шейсет и пет други. Между тях беше и талисманът ти.

— Виж какво, я карай по-бавно. Откъде е открадната?

— От стаята ми.

Търл извади официален формуляр и започна да го попълва.

— Кога е станало?

— Може би вчера. Отидох да взема малко пари, за да се почерпя, и открих, че…

— Вчера. Хм — Търл се облегна назад замислено и загриза края на писалката си. — Знаеш ли, че това не е първото оплакване за кражба от спалните помещения? Има още две. Но ти си късметлия.

— Как така?

— Знаеш много добре, че аз отговарям за сигурността. — Търл се престори, че търси нещо в неразборията на рафта зад себе си. Обърна се към Чамко: — Не би трябвало да говоря пред тебе за това… — изглеждаше замислен, но сякаш внезапно взе решение. — Мога ли да ти вярвам, че ще пазиш тайна?

— Напълно — отговори по-малкият Чамко.

— Старият Нъмф постоянно се тревожи, че ще избухне бунт.

— И с право, след като така орязаха заплатите.

— И тъй, разбираш, никога не бих проявил самоинициатива, но се случи така, че вчера стаята ти беше под постоянно наблюдение, както и други стаи.