Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 82

След това тихичко, с огромно задоволство се съблече и легна в леглото си. Спа чудесно и сънува прекрасен сън, в който се видя богат и щастлив.

4

Джони чу как чудовището влиза в клетката и затваря вратата.

През изминалите седмици лицето и ръцете му бяха заздравели, отново му бяха поникнали коса и брада. Той наблюдаваше тези промени във външния си вид във ведрото за топене на сняг. По ръцете му нямаше други белези, освен червените следи от изгарянията.

Джони седеше с гръб към вратата, загърнат с наметалото си, и дори не погледна нататък. Вчера бе работил до късно с машината за обучение.

— Я погледни насам, животно! — каза Търл. — Виж какво съм ти донесъл!

В гласа на чудовището се долавяха непознати нотки. То изглеждаше приятелски настроено, ако това изобщо можеше да се каже за него. Джони се надигна и го погледна.

Търл държеше за опашките четири мъртви плъха. Напоследък тези животни като че ли бяха изчезнали и той ги бе заменил със зайци — нещо, срещу което Джони не възразяваше. И ето сега отново се появи с плъхове, като си мислеше, че му прави услуга.

Джони седна отново. Търл хвърли плячката си край огъня. Единият беше още жив и запълзя. С мълниеносно движение чудовището извади пистолета от кобура си и с един изстрел му откъсна главата.

Джони го погледна. Търл прибираше пистолета.

— Само неприятности си имам с теб, животно! — каза той. — Нямаш никакво чувство за признателност. Свърши ли с дисковете с лекции по фундаментална електроника?

Всъщност Джони беше свършил с тях отдавна. Търл ги бе донесъл преди няколко седмици заедно с пет-шест диска по висша математика. Но дори не си направи труда да му отговори.

— Никой глупак, който се остави да го излъжат с едно дистанционно управление, няма да се научи да борави с машини — каза Търл. Не се уморяваше да повтаря това, макар и самият той да бе излъган.

— Е, добре, ето ти тук още няколко текста. И направи всичко възможно да ги натъпчеш в животинския си мозък, ако въобще някога искаш да работиш с истинска техника.

Хвърли му три книги. Изглеждаха огромни, но бяха леки като перце. Едната удари Джони, а другите две успя да улови. Погледна ги. Бяха оригинални психлоски текстове, не чинкоски преводи. Заглавията им — „Системи за управление — за начинаещи инженери“, „Електронна химия“ и „Двигатели и трансмисии“. Джони се зарадва на книгите. Само познанието можеше да го спаси от плен. Но той ги остави и погледна Търл.

— Вкарай ги в животинския си мозък, за да не хвърляш повече машини в пропастта — каза той. След това се приближи и седна на стола. Погледна го отблизо. — Кога ще започнеш да ми сътрудничиш наистина?

Джони знаеше, че чудовището е много опасно. Още не бе разбрал за какво иска да го използва.

— Може би никога — отвърна той.

Търл се облегна и го загледа изпитателно.

— Всъщност това няма значение, животно. Виждам, че доста добре си се възстановил от изгарянията. Започва отново да ти расте и козина.

Джони разбираше, че тези неща изобщо не интересуват Търл, и се чудеше какво ще последва.