Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 69

— Зеленият цвят означава, че е спешно — каза Зафин.

Служителят пое документа гузно и го зачете.

— Просто някакво искане за информация.

— Но незабавно и с предимство — отвърна Зафин. Взе го обратно. — В момента водим три войни, а някой си… Откъде беше?…

— От Земята — отговори служителят.

— Кой го изпраща?

Служителят отново взе искането и го погледна.

— Шеф на службата за сигурност. Казва се Търл.

— Какво е досието му?

Служителят натисна с огромните си нокти няколко копчета върху една конзола на стената. Нещо изтрака и след малко от някакъв процеп изскочи папка. Той му я подаде.

— Търл — каза Зафин. Намръщи се замислено. — Не съм ли чувал преди това име?

Служителят взе папката и я огледа.

— Преди пет месеца по нашия календар е поискал преместване.

— Желязна памет — каза Зафин. — Това съм аз.

И наистина го вярваше. Отново взе папката.

— Никога не забравям имена… — разлистваше страниците. — Това място, Земята, трябва да е отвратително и скучно. А сега оттам пристига искане със сбъркана категория за спешност.

Служителят пое папката обратно.

Зъмф се намръщи:

— Е, къде е искането?

— Върху бюрото ви, ваше превъзходителство.

— Иска да знае какви връзки… Нъмф? А?

Служителят отново се приближи до конзолата с бутони и след малко един от екраните светна.

— Директор на планетата Земя в Междугалактическата!

— Този Търл иска да знае какви връзки има той в централната администрация.

Служителят натисна още няколко бутона. Екранът пак просветна.

— Той е чичо на Найп — изговори бързо той, — помощник-директор на Счетоводния отдел за второстепенни планети.

— Е, добре, напиши го в искането и го върни обратно.

— Отбелязано е и като поверително — каза служителят.

— И ти го отбележи така — отвърна Зафин. Облегна се назад и се замисли. Обърна стола си и погледна през прозореца към града в далечината. Вятърът беше хладен и приятен. Той поохлади малко раздразнението му. След това отново се обърна към бюрото си. — Този път няма да наказваме онзи, как му беше името…

— Търл — отговори служителят.

— Търл — повтори Зафин. — Отбележи само в досието му, че не разбира от приоритетно придвижване на документи и пише глупости. Изглежда, че просто е млад и амбициозен и му липсва необходимият опит на ръководител. При нас няма място за излишни хора, които не си разбират от работата! Ясно ти е, нали?

Служителят отговори, че му е ясно, и тръгна заднешком към вратата, като държеше в лапите си кутията с цялото й съдържание. Така и написа в досието на Търл: „Не разбира от приоритетно придвижване на документи и пише глупости. Млад, амбициозен, неопитен като ръководител. Да се отклоняват всички следващи опити за контакт.“

В малката си канцеларийка служителят се ухили злобно, като си помисли, че това описание напълно приляга и на Зафин. Написа отговора на искането с четлив чиновнически почерк, без дори да се потруди да направи второ копие. Само след няколко дни отговорът щеше да бъде телепортиран на Земята.

Животът на могъщата, деспотична и арогантна планета Психло продължаваше да тече.