Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 71

— Демонстрацията, която наредихте, може да започне всеки момент — каза Търл. — Всичко е готово, ваша светлост.

— Проектът заведен ли е официално под някакъв номер? — попита Нъмф.

Търл бързо измисли едно число.

— Проект 39 А, ваша светлост.

— Мисля, че ставаше въпрос за набиране на нова работна ръка?…

Търл се бе застраховал, като прибави буквата „А“ — код, който никой проект не притежаваше.

— Вероятно говорите за 39, ваша светлост. А това е 39 А. Замяната на персонал…

— А, да. Докарване на нови работници от родната ни планета.

— Не, ваша светлост. Нали помните онова животно?

Нещо просветна в замъгленото съзнание на Нъмф.

— Ах, да, животното… — каза той, без да помръдне.

Трябваше да го притисне, на всяка цена! В момента не разполагаше с нищо срещу този стар глупак. Беше обърнал архивите наопаки, но не намери нищо. От запитването си до Центъра разбра само, че е чичо на Найп, помощник-директор на Счетоводния отдел за второстепенни планети. Всичко това означаваше, че очевидно е получил тази служба с връзки и е известен некадърник. Поне такива бяха изводите, които можеше да направи засега.

Очевидно Нъмф нямаше намерение да се раздвижи. Търл виждаше как всичките му планове се сгромолясват пред очите му. Накрая щеше да изпари това животно и да забрави цялата история. И всичко само защото не намери нищо, с което да го притисне до стената…

Зад невъзмутимото лице на Търл мислите се стрелкаха с такава бързина, че изпускаха искри.

— Страхувам се — каза Нъмф, — че…

Търл го прекъсна веднага. Не биваше да го остави да довърши мисълта си! Не трябваше да му позволи да го обрече да прекара всичките си дни на тази планета! Внезапно му хрумна нещо и го обзе вдъхновение.

— Получавали ли сте скоро новини от племенника си? — попита той, като се опита да подхване обикновен разговор. Канеше се дори да излъже, че с Найп са учили заедно.

Но ефектът и така беше изненадващо голям. Нъмф се наведе съвсем лекичко напред и се взря в него. Движението беше едва доловимо, ала Търл го забеляза. Тук имаше нещо.

Търл мълчеше. Нъмф продължи да го гледа, вероятно изчакваше нещо. От какво се страхуваше? Беше понечил да обясни, но това можеше да бъде и само обикновена реплика…

— Няма причини да се страхувате от животното — каза Търл меко и успокояващо, като умишлено се направи, че нищо не е доловил. — То нито хапе, нито драска.

Нъмф продължаваше да седи неподвижно. Но какво се бе появило в очите му?

— Вие дадохте заповед за тази демонстрация и тя може да започне всеки момент, ваша светлост.

— А, да, демонстрацията.

— Ако само благоволите да поставите маската си и да дойдете с мене…

— Да, разбира се.

Директорът на планетата изпи кербангото на големи глътки, изправи се и взе маската от стената.

Излезе от кабинета и даде знак с ръка на няколко от своите сътрудници също да си сложат маските и да го последват. Навън продължи редом с Търл, като го поглеждаше крадешком с присвити очи. Търл тържествуваше, макар и да беше озадачен. Старото приятелче се тресеше от страх. Планът щеше да успее!