Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 70

5

Денят за демонстрацията настъпи и Търл беше в стихията си. Беше станал рано и накара животното да повтори всичко отново. То трябваше да управлява булдозера напред и назад, наляво и надясно, да се върти в кръг. Търл го принуди да повтори наученото толкова пъти, че накрая горивото свърши. Но това не беше проблем. Той лесно можеше да го уреди.

Отиде при Зът.

— Нямаш официално нареждане! — заяде се той.

— Става дума само за една капсула гориво.

— Зная, зная. Но трябва да се отчитам!

Търл изскърца със зъби. Да го притисне, на всяка цена трябваше да го притисне, но в момента не разполагаше с нищо срещу него.

Внезапно Зът спря работата си. Върху костните му устни се появи нещо като усмивка. Това накара Търл да застане нащрек.

— Искаш ли да ти кажа какво ще направя? — попита го Зът. — Все пак ти се отказа от пет разузнавателни самолета, съгласен съм да хвърля един поглед върху булдозера.

Постави маската си и последва Търл навън.

Животното седеше върху машината, въжето на нашийника му бе здраво завързано за лоста на задния барабан. Зимният вятър беше силен и пронизващ, то беше посиняло и трепереше от студ. Търл изобщо не му обърна внимание.

Зът отключи капака и той отскочи нагоре.

— Просто искам да се убедя, че всичко работи — каза той. Гласът му звучеше приглушено, защото носеше маска, пък и се бе наврял във вътрешността на машината. — Стара бракма!…

— Истинска развалина — потвърди Търл.

— Да, да, да — обади се Зът, като съсредоточено проверяваше контактите. — Но все пак я получи, нали?

Животното следеше всяко негово движение. То стоеше върху таблото за управление и гледаше надолу.

— Оставил си един кабел несвързан — каза то.

— А, така ли? — промърмори Зът. — Ти да не би да говориш?

— Мисля, че ме чу.

— Да, чух те — отговори Зът. — Но не чух съответните учтиви изрази.

Търл изръмжа:

— Та то е само животно! Каква учтивост очакваш от него? И то към един механик…

— Ето, готово — каза Зът, без да обръща внимание на Търл. — Мисля, че всичко е наред. — Извади капсулата гориво, постави я на мястото й и завинти капачката. — Пали!

Търл се пресегна и натисна едно копче. Изглежда моторът работеше нормално. Зът изключи машината.

— Разбрах, че ще правиш някаква демонстрация днес. Никога не съм виждал животно да кара. Ще имаш ли нещо против, ако дойда и погледам?

Търл го измери с очи. Не държеше с нищо в ръцете си Зът и неговата добронамереност и интересът му бяха подозрителни. Не надушваше обаче нищо нередно.

— Добре, ела — изръмжа Търл. — Ще започне след един час.

Щеше да разбере грешката си по-късно, но точно сега имаше други грижи.

— Мога ли да се постопля? — попита Джони.

— Затваряй си устата, животно! — отвърна Търл и забързано пое към лагера.

Търл чакаше нервно в приемната пред кабинета на Нъмф. Един служител беше съобщил, че е отвън, но все още не го викаха да влезе. Накрая, след четиридесет и пет минути чакане, той грубо нареди на друг служител отново да извести Директора и този път го поканиха вътре.

На бюрото на Нъмф нямаше нищо освен една купа с кербанго. Той гледаше планините в далечината през прозрачния купол. Търл драсна с нокът по катарамата на колана си, за да привлече вниманието му. Накрая Нъмф се обърна и го изгледа с празен поглед.