Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 207

Робърт възрази нещо с приглушен глас.

— Какво от това, че кабелите са в изправност! Ако пуснем ток по тях, единственото, което ще заработи, е системата за комуникации — ние и без това си имаме такава. По-добре да продължим с миньорските лампи… Съжалявам, сър Робърт, не е възможно да се възстанови този древен динозавър от една купчина кости.

Джони чу смеха на Робърт. Не беше напълно съгласен с мнението на Ангъс. Те все още не знаеха дали не съществува аварийна система, която би могла да бъде задействувана. Не знаеха също дали няма гориво в запечатани контейнери. Тази възможност не биваше да се изключва, колкото и малко вероятна да беше. Докато отчаяно се опитваха да спуснат миньорски въжета към по-долните нива, един шотландец откри стълби и коридори, които водеха надолу.

Командната зала… Къде беше командната зала?

Попаднаха на една комуникационна конзола, зад която се виждаха останките на оператора. Под ръката, превърнала се в прах, имаше бележка: „СПЕШНО! Не изстрелвайте ракети! Не са руснаците!“

— Руснаци ли? Какви руснаци? — попита един шотландец. — Кои са били руснаците?

Тук беше и Тор, той рядко се отделяше от работата си при жилата. Беше от шведско потекло.

— Това е някакъв народ, който е живял на изток от Швеция. Някога са били под шведска власт.

— Внимавайте да не унищожите някое съобщение! — предупреди ги Робърт Лисицата.

Но къде се намира командната зала?

Озоваха се в едно огромно помещение. В средата имаше маса, а върху нея — карта на света. По нея бяха разпръснати модели, които очевидно са били придвижвани с помощта на дълги показалки. На стената също имаше карти, а отсреща се виждаше нещо като ложа. Миньорските лампи осветяваха карти, макети и скелети. Всичко беше добре запазено и гледката беше внушителна. Имаше много часовници, спрели преди векове.

Грубо, набързо направен цилиндричен макет лежеше върху картата на изток от Скалистите планини. До него все още се опираше върхът на дългата показалка, с която офицерът го беше преместил в последните мигове от живота си. На една от картите на стената бе отбелязано някакво придвижване, като последното кръстче бе точно над базата.

Информацията беше огромна по обем и не можеше да се оцени веднага. Джони продължи да разглежда.

Влязоха в съседната стая. Тя беше пълна с командни табла. На вратата висеше табелка с надпис „Строго секретно“.

Над едно командно табло пишеше: „Отбрана на базата“, и до него имаше схема и карта. Джони ги разгледа внимателно. Прочете: „Тактически ядрени мини“.

Внезапно осъзна, че пред него е схемата на подредените в права линия мини на ливадата до селото.

Откри и копче с надпис „ТЯО“. Имаше цели редове с такива копчета.

ТЯО — какво ли може да означава?

Зад гърба му прозвуча пискливият глас на историка: