Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 209

— С ядрен заряд ли са? — попита Джони.

— Не, не са, поне така пише тук.

— Мисля — намеси се Робърт, — че това е само арсеналът на базата. Надали цялата армия е била снабдявана оттук.

— Оръжието е много — възрази Ангъс.

— Достатъчно за няколко хиляди души — обади се Робърт.

— Мога ли да отворя една кутия? — попита Ангъс.

— Засега само една или две, за да видим в какво състояние са — отговори Робърт и махна на двама шотландци зад себе си да помагат.

Ангъс прелистваше каталога, светлината на миньорската му лампа играеше по страниците.

— Ето тук! Автомати „Томпсън“ — той спря да чете и започна да разглежда кутиите. Поклати глава и отново се съсредоточи върху страниците.

— Нищо чудно!

— Нищо чудно какво? — попита Робърт нетърпеливо. Сигурно разузнавателният самолет вече бе прелетял над тях, все още не бяха обядвали, а и трябваше да презаредят бутилките си с кислород.

— Боеприпасите, които току-що намерихме, са много добре запазени. Били са херметично изолирани. Вероятно така е трябвало. „Томпсъните“ в преобърнатия камион вероятно са били остарели като модел един век преди да ги закарат в академията. Сигурно са ги изпращали на кадетите за обучение. Били са истински антики.

Джони нямаше намерение да води война с психлосите с „Томпсъни“. Той излезе.

Останалите продължиха да отварят кутиите. Ангъс работеше трескаво. Лампата му освети лека пушка, цялата от метал. Беше покрита със смазка, превърнала се през вековете в твърда кора.

— Автомат „Марк 50“ — възкликна той. — Последен модел. Ще го почистя и ще стане като нов.

На вратата пред Джони пишеше „Склад за муниции“. Тя беше двойно бронирана. Значи тук имаше боеприпаси. Може би тактически ядрени оръжия?

Ангъс прати един шотландец да я отключи, а той продължи да се рови в сандъците.

На една от многото кутии Джони прочете: "Боеприпаси за автомат „Марк 50“. Извади от колана си къс метален лост и разби капака. Кутията не беше затворена херметично. Картонените прегради бяха изгнили и пожълтели. Медните гилзи бяха запазени, но капсулите не струваха. Патроните не ставаха за нищо. Той повика Ангъс и му ги показа.

Продължиха да търсят ядрено оръжие.

Преравяха склад след склад.

Накрая попаднаха на нещо.

Джони стоеше изправен пред хиляди комплекти защитно облекло, грижливо подредено по рафтовете, с отбелязани размери, обувки и шлемове. Всичко това бе сложено в непромокаеми пластмасови торби с неизтриваем надпис върху тях: „Бойна екипировка за предпазване от радиация“.

С разтреперани от вълнение ръце той разкъса един пакет. Дрехи, изработени от импрегниран с олово плат. Шлемове с оловно стъкло. И то в защитни цветове: сиво, светлокафяво, зелено.

Истинско богатство! Вече разполагаха със средства срещу радиацията!

Джони ги показа на Робърт Лисицата, а той съобщи новината по радиостанцията, но нареди работата да не прекъсва.

Вече излизаха, за да хапнат и да презаредят бутилките, когато дойде още една новина — от Данълдийн. Той беше сменил Тор, който трябваше да тръгне за мините. Никой не предполагаше, че Данълдийн е тук.