Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 168

Не можеше да го сбърка. Кръгло лице с масивна челюст, предният ляв зъб счупен, безцветни устни и клепачи, между ноктите му следи от краста. Със сигурност беше Джейд.

Защо беше пристигнал? Какво щеше да прави на тази планета?

В списъка на пристигналите беше отбелязан като Снит, в графата „Общи работници“. Това означаваше, че задачата му изисква да действува под прикритие.

Но защо? Имаше ли някаква връзка със злоупотребите на Нъмф? Или — при тази мисъл Търл потрепера — причината бяха животните и златото?

Първото, което му хрумна, беше да вземе лъчевата пушка и веднага да отиде да избие животните, да върне машините в лагера и да каже, че всичко това е било идея на Нъмф, че той няма нищо общо с цялата история, но все пак е трябвало да вземе нещата в свои ръце.

Търл обаче изчака два дни, за да види дали Джейд ще се промъкне тайно при него и ще го осведоми за какво става дума. Даде му няколко възможности. Но той отиде направо при общите работници в мината.

Търл не смееше да монтира миниатюрна камера и да го следи. Джейд беше достатъчно опитен и веднага щеше да усети. Не смееше и да разпитва работниците, какво иска да узнае. Щеше да разбере.

Около Търл нямаше миниатюрни камери. Детекторите не показваха наличието на никакви следящи уреди.

Беше много напрегнат, но реши да изчака първата пощенска пратка, вероятно докладът на Джейд щеше да бъде в нея.

Седеше и гледаше кварцовата жила върху екрана, опитваше се да се съсредоточи върху това, което вижда и чува. Да, операцията наистина беше много трудна. Той го знаеше от самото начало.

— Вятър ли казваш? — попита разсеяно.

— Да, и от него двигателите прегряват. Толкова е силен, че никоя летяща платформа не би могла да се задържи достатъчно дълго на едно място и да работи ефикасно.

В Търл проговори миньорът.

— В стената могат да се забият железни стълбове, върху които да стъпи платформата. Несигурно е, но понякога са много здрави.

— На върха няма място за кацане.

— Взриви част от него и направи площадка.

Джони му показа огромната цепнатина и обясни опасността от срутване на цялата жила в дъното на каньона.

— Там не бива да се взривява нищо.

— С булдозери — каза Търл, — може да се направи площадка само с булдозери. Ще стане по-бавно, но е възможно. Мини зад ръба на скалата и копай към пропастта.

Но говореше машинално, мислите му бяха на друго място.

Джони разбра, че Търл е много изплашен от нещо. Проумя също, че ако проектът бъде изоставен, той ще ги избие веднага, независимо дали за да прикрие следите, или от садизъм. Джони реши, че само от него зависи да поддържа интереса му.

— Така вече ще стане — съгласи се той.

— Какво? — попита Търл.

— Да се копае от задната част на скалата към пропастта, като самолетът ще е откъм подветрената страна.

— О, да.

Джони усещаше, че го изпуска. Търл не виждаше екрана, а лицето на Джейд.

— Не съм ти показал пробата, която взех — побърза да каже Джони.

Той наклони миньорската лампа и извади от джоба си парчето кварц. Беше дълго около петнадесет сантиметра, с диаметър два сантиметра и половина. Чисто бял кварц с искрящо злато. Джони го завъртя на светлината и то проблясна.