Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 167

Изминаха две минути.

Появи се пурпурна светлина.

Пространството около площадката се замъгли и затрептя, сякаш през него преминаваха топлинни вълни.

Работниците и ковчезите бяха изчезнали. Джони усети вълнообразното движение и трептенето на кабелите. Сякаш всичко се връщаше в предишното си състояние.

Чу се друга сирена. Проблясна бяла светлина. Високоговорителят изръмжа: „Телепортирането завърши. Можете да включите моторите и да се завърнете към нормалната си работа.“

Търл заключваше моргата. Пое бавно нагоре по хълма. Джони изключи камерата с дистанционното управление и потегли. Търл го зърна, въпреки че изглежда мисълта му беше заета с нещо друго.

— Недей да се мотаеш наоколо! — отсече той.

Джони насочи коня си към него. Бавно, с дрезгав гърлен глас Търл каза:

— Не трябва да те виждат наблизо втори път. А сега изчезвай!

— Ами момичетата?

— Аз ще се погрижа за тях. Аз ще се погрижа.

— Исках да ти докладвам…

— Затваряй си устата!

Търл се огледа. Страхуваше ли се от нещо? Приближи се към коня, подпря се с една лапа на гърба му и погледна Джони право в очите:

— Утре ще дойда да те видя. Отсега нататък не се приближавай насам.

— Аз…

— Връщай се отново в базата с колата си. Веднага!

Търл изчака, за да се убеди, че ще тръгне.

Тази нощ тайната операция за прибиране на камерата от дървото беше много рискована. Но завит с топлозащитното наметало, за да не бъде уловен от детекторите, Джони се справи успешно.

Какво ли замисляше Търл?

ОСМА ГЛАВА

1

— Изглежда почти невъзможно да се работи — каза Джони. — Ще имаме нужда от много умения и знания.

Беше обезпокоен от състоянието на Търл. Той закъсняваше повече от два дена.

Срещнаха се в една минна шахта на около петнадесет метра под земята, на километър и половина от „отбранителната база“. Беше пълна с прах, дървените подпори бяха проядени от червеи. Мястото беше много опасно, имаше реална заплаха от срутване. Търл пристигна в базата тихомълком, скри земехода си в едно дефиле под храстите и измина останалото разстояние пеша в тъмната нощ. Той също носеше топлозащитно наметало. Накара с жест часовия да извика Джони. Изникна в тъмнината толкова внезапно, че замалко щяха да го застрелят. След това заведе Джони в изоставената шахта, като провери стените със собствения си детектор.

Но изглежда чудовището не обръщаше внимание на думите му. Джони показваше снимките на жилата върху малък екран и обясняваше за силния вятър и прегрелия мотор. Търл промърмори няколко пъти и това беше единствената му реакция.

Беше много притеснен и загрижен. Трябваше да провери новодошлите от Психло един по един. Две трети от тях бяха преминали, когато той застана лице в лице с него.

Новопристигналият стоеше с наведена глава и стъклото на маската му беше замъглено, но грешка не можеше да има.

Това беше Джейд!

Търл го беше виждал веднаж още като ученик в полицейското училище. Имаше някакво тайнствено престъпление и изглежда Джейд се беше заел с него.

Той не беше агент или служител на компанията. Работеше в самото Имперско бюро за разследване — ИБР, от което всички се страхуваха.