Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 156

6

В ясния студен следобед те се отправиха към находището. Джони, Робърт Лисицата, тримата младежи, които приличаха на Джони, и двамата шотландци — началници на смени, се носеха високо над величествените Скалисти планини с бясна скорост. Тази сутрин Търл бе дошъл рано. Говореше загадъчно и заплашваше. Земеходът му беше забелязан от стражата в равнината и Джони бе предупреден навреме за пристигането му.

Джони посрещна земехода в мразовитата утрин, увит в кожа от пума. Всички бяха предупредени да не излизат от огромната зала, където бе сервирана закуската. Околността изглеждаше пуста и нямаше какво да привлече вниманието на Търл.

Той слезе от колата, пристегна дихателната си маска и започна закачливо да подхвърля във въздуха кутията с дистанционното управление.

— Защо толкова те интересува урановият детектор? — попита чудовището.

Джони смръщи вежди и се опита да направи учудена физиономия.

— Чух, че онзи ден си „поправил“ машината за обезпрашаване на руда. През цялото време на врата ти е висяла камерата! Нали?

Джони реши да проведе внезапна словесна атака.

— Ти да не би да очакваш да се кача горе в планините, без да знам от какво трябва да се пазя? Предполагаш, че ще се втурна да ти върша работата и да загина…

— Да загинеш ли?

— Да, да умра от облъчване…

— Слушай, животно, не можеш да ми говориш по този начин!

— …защото много добре знаеш, че ще се разболея смъртоносно, ако не се предпазя от урановия прах! Ти ми каза, че там горе има уран! И очакваш аз да…

— Чакай малко — прекъсна го Търл. — За какво говориш?

— За минна токсикология! — отсече Джони.

Облеченият в шотландска пола постови стоеше край вратата и ако погледът му можеше да пронизва, Търл отдавна щеше да е мъртъв.

— Часови! — извика Джони. — Вземи една книга на английски, каквато и да е, и я донеси! Бързо!

Джони отново се обърна към Търл. От сградата се чуваха стъпките на тичащият часови. Търл върна кутията с дистанционното управление в джоба си, така че лапата, с която стреля, да бъде свободна. За всеки случай.

Часовият изхвърча навън с един древен том със заглавие „Поемите на Робърт Бърнс“. Беше го издърпал от ръцете на пастора, който четеше на закуска. Сигурно щеше да свърши работа.

Джони отвори книгата решително. Постави пръста си върху една строфа: „С една мечта живея оттогава…“

— Виж какво пише тук! — гневно каза той. — При наличието на уран косата на човек окапва, зъбите му падат, кожата му се покрива с червени мехури, а костите му се разпадат! И всичко това става само за няколко седмици, ако е постоянно изложен на неговото въздействие.

— Но вие не експлодирате, нали? — намеси се Търл.

— Тук не пише нищо за експлодиране, но се твърди, че продължителното излагане на ураново въздействие може да бъде фатално! Прочети го сам!

Търл погледна един ред, който гласеше: „О, как се надига вълнението в гърдите ти…“, и каза:

— Значи тъй, не го знаех.

— Но вече сам се убеди как стоят нещата — настоя Джони.

Затвори книгата и удари с юмрук по нея.

— Попаднах на тази информация съвсем случайно. А ти нищо не ми беше казал. Сега вече ще ми дадеш ли един детектор или не?