Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 154

— По-добре разкарай коня си оттук! Ще се разтоварва руда.

Джони махна с ръка на Уиндсплитър, за да се отдалечи.

Корабът изсипа с шум и облаци прах товара си. Булдозерите се устремиха натам, за да съберат рудата на купчина. Първата пратка вече бе готова да се товари в кофите на конвейера.

Изведнаж светна червена светлина.

Вой на сирена раздра въздуха.

Операторът на машината за обезпрашаване започна да псува и да блъска по пулта за управление.

Работата спря напълно.

Въздухът под купола на кабината, в която работеше операторът, позеленя от клетви и ругатни.

От командния пункт в сградата близо до зоната за телепортиране изскочи Чар. Ръмжеше застрашително като мечка.

В далечината се чуваха двигателите на още един товарен кораб, пристигащ от мините зад океана.

Днес не беше ден за телепортиране, но ако работата спреше, щяха да изостанат с разтоварването на корабите.

Чар крещеше, че трябва веднага да дойдат електронните техници, а по високоговорителя някой питаше къде е дежурният.

Джони можеше да им отговори съвсем точно. Преди петнадесет минути го видя да отива пеша към лагера.

Чар се нахвърли върху оператора на машината за обезпрашаване и ако можеше, би го разкъсал, а нещастникът блъскаше неистово по копчетата върху пулта за управление.

Джони слезе от гърба на коня и се приближи към тях.

— Аз мога да отстраня повредата.

Чар така му изкрещя да се разкара, че чак въздухът потрепера.

— Аз мога да отстраня повредата — повтори Джони.

Един глас каза:

— Оставете го да я оправи. Аз съм го обучавал.

Беше Кър.

Тази намеса отвлече вниманието на Чар. Той се обърна, за да излее гнева си върху джуджето психло.

Джони се спусна към предния капак на контролното табло, без да изключва камерата си. Отвори го. Разглеждаше вътрешността от всички страни, като се преструваше, че изучава системата. След това се наведе и докосна няколко връзки, без да променя нещо. Когато прояви снимките, ще може да построи същата машина!

Затвори капака.

Бързо свърза кабела, който беше извадил. След като Чар се навика на Кър, насочи вниманието си към него.

— Готово — каза Джони. — Всичко е наред. Просто един кабел се беше поразхлабил.

Кър изкрещя на оператора:

— Опитай сега!

Машината за обезпрашаване започна да мърка послушно.

— Виждаш ли? — обади се Кър. — Аз съм го обучавал.

Джони се метна отново върху гърба на Уиндсплитър, като използва случая да изключи камерата.

— Вече работи — каза операторът.

Чар злобно гледаше Джони.

— Дръж тоя кон далеч от зоната. Ако по график в същия момент трябваше да се извърши и телепортиране, той вече щеше да е на Психло!

Отдалечи се, като мърмореше нещо за проклетите животни.

Конвейерът, кофите и машините отново забръмчаха и вдигнаха предишния шум. Всички бързаха да обработят товара, преди да е пристигнала новата партида. Празният товарен самолет излетя.

Уиндсплитър тръгна безцелно надолу към моргата. Тази сграда, забележителна със спираловидните си охладителни системи, бе по-отдалечена. Джони се доближи до нея и се обърна, за да види как изглежда лагерът оттук. Той се намираше точно срещу него, непосредствено зад зоната за междупланетарно транспортиране.