Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 143

— Какво правиш? — изкрещя Джони.

— Давам им урок! — изръмжа Търл. — Трябва да им покажем какво ще се случи, ако не се подчиняват.

Огромната тълпа на поляната изглеждаше като малка точица под тях. Насочиха се надолу. Изведнаж Джони разбра, че Търл ще започне да стреля.

Земята приближаваше с шеметна скорост. Тълпата бързо растеше.

— Не! — крещеше Джони.

Ноктите на Търл се насочиха към бутоните за стрелба.

Джони хвърли картата.

Тя се залепи за лицето на Търл, така че той не виждаше нищо.

Летяха надолу.

Джони пое управлението с вдървени ръце.

На седемдесет метра от земята овладя машината и полетяха хоризонтално, но инерцията беше голяма и преминаха само на няколко метра над главите на множеството.

Самолетът се стрелна напред.

Насочи се към планинския склон, дърветата по него изведнаж изскочиха пред очите на Джони.

Пръстите му трескаво натискаха копчетата.

Коремът на самолета обрули най-високите клони. Устремиха се към върха на планината. Най-после го достигнаха и излетяха като куршум в открито небе. Джони пое курс към далечните брегове. Пренави лентата, която ги беше довела дотук, и я въведе в автопилота. Носеха се съвсем ниско над морето с шеметна скорост. Бяха се насочили към дома. В открито небе не можеха да бъдат засечени от нито един наблюдателен пост на компанията.

Джони се отпусна назад, целият плувнал в пот.

Погледна към Търл. Чудовището беше успяло да свали картата от лицето си. В зеленясалите му очи горяха зли пламъчета.

— Замалко да ни убиеш — ръмжеше той.

— Щеше да развалиш всичко — отговори Джони.

— Нямам никаква власт над тези животни — отсече Търл.

Погледна през рамо назад към товарното отделение.

— Как смяташ да ги държим в подчинение? — добави той със злобна ирония. — С бебешки играчки може би?

— Но досега се държат добре, нали? — попита Джони.

— Ти ми провали цялото пътуване! — отговори Търл и изпадна в мрачно настроение.

Потърка главата си, която щеше да се пръсне от болка, и започна да рови наоколо за още кербанго. Извади една празна консерва и я захвърли ядосано. Джони я прибра в шкафчето, за да не хвърчи свободно из кабината. Търл намери под седалката друга. Отвори я и мрачно седна на мястото си.

— Защо — попита го накрая — вчера бяха толкова весели и ентусиазирани?

— Казах им, че когато си свършат работата, ще бъдат много добре заплатени — отговори Джони.

Търл се замисли. След малко се обади:

— Значи са били в такова настроение заради парите?

— В известен смисъл да.

Търл го погледна с подозрение:

— Да не си им обещал злато, а?

— Не, те не разбират от злато. Ценни за тях са конете и други подобни неща.

— Значи високи заплати? — попита пак Търл.

Изведнаж настроението му се оправи. Кербангото започваше да му действува. Току-що му бе хрумнала една чудесна мисъл. Високо заплащане. Много добре знаеше как ще се разплати с тях. Точно така. Ще им плати с дулото на пистолета. Почувствува се бодър и животът отново стана хубав.

— Доста добре се справяш с управлението на тази машина, когато не искаш да ни избиеш всички, тъпоумно животно.