Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 137

По хълмовете се разгоряха сигнални огньове, вождовете призоваваха родовете. Изпращаха бойните си призиви чак до сутринта. Срещата трябваше да се състои на една поляна, всички бяха задължени да се съберат до пладне.

Церемонията, многобройните въпроси и запознанства забавиха Джони докъм единадесет сутринта и той с ужас разбра, че почти не му е останало време да стигне до Търл и да му попречи да извърши лудостта, с която щеше да провали бъдещето им.

Джони изпитваше остра болка в дясната част на гърдите си от преумора, но продължаваше да бърза по стръмния склон. Лъкатушещата пътека сякаш нямаше край. Не смееше да спре дори за да погледне къде е слънцето. Не беше сигурен дали Търл ще се ръководи от него или от часовника си. Всеки момент очакваше да чуе над главата си рева на самолета, спуснал се в смъртоносен набег към селото.

Трябваше да измине повече от осем километра, и то нагоре! Теренът беше изключително тежък.

Джони чу включването на двигателите някъде пред себе си. Почти беше стигнал. Втурна се през храстите, които опасваха платото. Самолетът започваше да се издига.

Той се разкрещя, махайки с ръце, и се затича с всички сили към него. Ако не успееше, всичко щеше да бъде пропиляно.

Самолетът увисна във въздуха и насочи муцуната си към селото.

Джони се намираше на десетина метра от него. Хвърли боздугана си, за да привлече вниманието на Търл.

Самолетът отново стъпи на земята. Джони се строполи, едва си поемаше въздух с хриптене. Търл изключи двигателите, отвори вратата и слезе.

— Гонят ли те? — попита през маската си. — Хайде, животно, влизай! Отиваме да се позабавляваме с чудесния ми план.

— Не — задъхано изломоти Джони и пропълзя на седалката. Огледа изранените си от камъните крака. — Всичко е уговорено.

Търл каза подигравателно:

— Цяла нощ наблюдавах огньовете по хълмовете. Мислех, че те пекат за закуска!

— Ами! С тези огньове призоваваха всички доброволци за работа да се съберат на едно място.

Чудовището не можеше да повярва.

— Трябва да бъдем много внимателни — продължи Джони.

Търл беше напълно съгласен.

— Всички ще се съберат на една поляна на пет километра оттук.

— Аха, значи си ги убедил да се струпат на едно място, за да можем по-лесно да ги гръмнем.

— Виж какво, Търл, ще успеем само ако направим всичко както трябва.

— Ти май ме будалкаш. Я ми кажи истината! Гонеха ли те?

Джони хвърли мокасината си на пода на кабината и тя изплющя.

— По дяволите! Всичко е уговорено! Трябва само да довършим нещата. На тази поляна ще се съберат стотици мъже. Искам да кацнеш в горния й край. Ще ти покажа точно къде. След това само ще стоиш на вратата и няма да правиш нищо друго. Ще стоиш и ще гледаш. Аз ще избера кандидатите. Ще ги натоварим на борда и до утре сутринта ще тръгнем.