Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 138

— Ти какво, заповядваш ли ми? — изкрещя Търл.

— Казвам ти какво съм уговорил с тях — обуваше мокасината си Джони. — Просто трябва да стоиш на вратата и да следиш дали всичко върви по план.

— Аха, сега разбирам! — усмихна се изведнаж чудовището. — Имаш нужда от мен да ги сплаша, та по-лесно да ги принудиш да се подчинят.

— Точно така — отвърна Джони. — Можем ли вече да тръгваме?

11

Робърт Лисицата каза, че през целия си живот не е виждал толкова хора, събрани на едно място.

Широката поляна беше изпълнена със стотици шотландци, няколко англичани и норвежци. Бяха си донесли храна и вода, за всеки случай носеха и оръжия. Чуваха се и няколко гайди. Навсякъде се виждаха карирани поли, понита, групи разговарящи хора, дим от огньове и над всичко се носеше писъкът на гайдите.

Когато самолетът кацна, тълпата се отдръпна в другия край на поляната. Но след наставленията на Джони вождовете бяха инструктирали много добре хората си. Затова когато огромният Търл застана на вратата, не възникна паника. Все пак всички се държаха на разстояние от самолета. Очевидният страх, изписан по лицата на някои, убеди Търл, че животното има право — той трябваше да е там, за да всява ужас.

Джони го държеше под око. Не можеше да бъде сигурен, че вроденият му садизъм няма да доведе до неприятности.

В тълпата имаше над петстотин млади мъже. Вождовете вече бяха разговаряли с тях и сега те се събираха на групи пред Джони.

Той беше яхнал един кон, предоставен му от вожда Гленканън, така че всички да го виждат. Успокои животното лесно. Юздата и седлото бяха неща, непознати за Джони и лично той ги смяташе за ненужни, ако човек е израсъл на кон.

Вождовете и водачите на групи стояха пред хората си. Малко по-встрани бяха застанали гайдарите. На тревата в другия край на поляната бяха седнали няколко жени, млади и стари, и по-възрастните мъже. Наоколо тичаха деца и се блъскаха в краката на големите.

Джони започна. Знаеше, че вече са получили напътствия. Тези хора бяха умни и образовани и това много облекчаваше задачата му. Не бяха забравили да четат и пишат и познаваха историята преди всичко от своите митове и легенди.

— Всички знаете защо съм тук. Искам петдесет млади мъже, способни, смели и здрави, да тръгнат с мен. Заедно ще освободим нашия свят от демоните. Там горе виждате един от тях. Той не говори и не разбира нашия език. Когато ви кажа да го погледнете и да се отдръпнете назад с ужас, моля ви да го направите!

— Не ме е страх от нищо! — извика един младеж.

— Просто направете това, което ви казвам. Нито аз, нито твоите приятели ще повярваме, че се страхуваш. Разбра ли?

Той кимна утвърдително.

— Трябва да ви кажа нещо за нрава на този демон. Той е подъл, кръвожаден, жесток садист и лъжец. Избягва истината дори да е в негова полза. Когато посоча към него, отдръпнете се и се престорете на ужасени.