Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 136

Фъргюс размишляваше.

— Не можем да допуснем всичките ни млади мъже да заминат. Част от доброволците трябва да бъдат от рода Камбъл, а другите от Гленканън. Но това не е толкова важно. Страннико, ти все още не си ни казал името си, нито кой те изпраща.

Джони се изправи гордо.

— Казвам се Джони Гудбой Тайлър. Идвам от Америка.

Съветът отново се разшумя. Тогава Робърт Лисицата каза:

— В легендите се разказва за една древна страна, за която са заминали много шотландци.

— Значи той е шотландец — натърти един съветник.

Вождът вдигна ръка, за да ги успокои:

— Не си ни казал кой те изпраща.

Външно Джони изглеждаше спокоен, но в гърдите му се надигна вълнение.

— Аз съм пратеник на човечеството. То все още не е загинало.

Видя, че думите му събудиха учудване у едни и страхопочитание у други.

Вождът се наведе напред:

— Но как пристигна тук?

— Долетях.

Вождът и останалите се опитваха да проумеят думите му. Фъргюс се намръщи:

— Само демоните могат да летят. Как дойде чак от Америка?

— Аз притежавам един демон — отвърна Джони.

10

Трябваше да стигне, преди чудовището да се вдигне във въздуха и да подложи на обстрел селото. Слънцето застрашително и неумолимо се издигаше в небето. Наближаваше крайният срок — пладне.

Джони тичаше по пътеката, по която бе дошъл, сърцето му щеше да се пръсне. Клоните на редките храсти го шибаха през лицето. Под нозете му надолу се търкаляха камъни.

Не беше спал цяла нощ. Работиха до изнемога и продължиха до късно сутринта.

Вождът на рода изпрати вестоносци — пеша и на коне, в планините, за да призоват другите вождове. Те пристигнаха от далечни долини и тайни пещери. Всички носеха бради и карирани поли, бяха подозрителни и предпазливи. Много от тях воюваха помежду си.

Дойдоха вождовете на родовете Макдъглас, Гленканън, Камбъл и много други. Тук беше и вождът на Аргайл, както и владетелят на едно от покорените английски племена. В последния момент, макар и със закъснение, се появи и кралят на малка норвежка колония от източния бряг.

Събраха се едва след полунощ и чак тогава Джони можеше да започне разговора.

Той говореше с тях като с равни. Обясни им, че Търл има собствени планове, за които компанията не знае нищо, и чрез властта си иска да осъществи амбициите си. Каза им също, че възнамерява да използва Джони, а чрез него и другите мъже, в тайните си планове. Че е възможно, когато всичко свърши, да бъдат избити.

Докато говореше и в светлината на мъждукащия огън наблюдаваше наредените около него напрегнати лица, Джони схвана, че е изправен пред типичното шотландско лукавство. Чак когато им каза, че възнамерява да преобърне играта на Търл и да го използва, вождовете започнаха да се усмихват и да кимат с глави.

А когато им съобщи, че Криси е задържана като залог за неговото послушание и че той трябва да я освободи, вече наистина ги спечели за своята кауза. В тях се надигна вълна от романтика, устояла на пораженията и униженията цели векове. Те възприемаха с умовете си далечната цел, към която ги призоваваше, но в сърцата си решиха, че са длъжни да се притекат на помощ на Криси. Как изглежда тя? Със сламено руса коса и черни очи. Хубава ли е? Красива и нежна. Как се чувствува? Сломена и отчаяна, загубила всяка надежда за спасение. Побесняха от гняв, когато чуха за нашийника, отвратиха се при мисълта, че е вързана с въже в клетката. Те размахваха гордо оръжията си около огъня, държаха речи и разказваха стари легенди.