Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 126

Насочи се към планините. Търл го плесна през ръцете — уплашено, както си помисли Джони, пое сам управлението и обърна самолета.

— Не и когато аз съм вътре! — изръмжа чудовището и настроението му се промени веднага.

— Защо да не прелетим над тях? — попита Джони.

Търл се намръщи.

— Когато летиш над тях, трябва да бъдеш сигурен, че около тебе няма никакъв дихателен газ. Разбра ли?

Джони разбра всичко. Разбра много повече, отколкото си мислеше чудовището.

— Защо ме учиш да пилотирам? — попита го той, по-скоро за да го откъсне от мислите му, а не защото очакваше да чуе истината. Разбира се, беше глупаво да се надява на нея.

— Всеки миньор трябва да умее да пилотира — каза Търл.

Джони знаеше, че това не е вярно. Беше сигурен, че Кър може да управлява самолет, защото той самият му го беше казал. Но пак от него беше научил, че другите миньори се интересуват повече какво става под земята, а не над нея.

Беше късен следобед, когато се приземиха и спряха самолета в края на редицата. Джони правилно беше решил, че това е двадесетият самолет. Търл го нареди до другите с точност до сантиметър. Постави маската си, отвори вратата и му махна да слезе.

— И не мисли, че можеш да подкараш някой от тях сам — предупреди го той. — Компютърните им системи се задействуват със специален ключ — той разклати един пред очите на Джони. — Ключът за този е винаги до познатото ти дистанционно управление — извади го и го заразглежда. — Тук всички жички са в изправност, нито една не е прекъсната!

Джони отиде да прибере конете. Уиндсплитър беше намерил Криси и трите коня стояха зад дървената бариера.

Пати заскимтя от радост, че го вижда. Той разбра, че са се уплашили, когато конете са се върнали без него.

— Нося ви антилопа и елен! — извика Джони. — Позабавих се малко, докато търсех ароматна трева за месото. Не успях да намеря много, но ще е достатъчно, за да му придаде добър вкус.

Криси беше много радостна и доволна.

— Можем да нарежем месото и да го опушим — извика тя иззад двете прегради. — В огнището има много пепел, с нея ще обработим кожите.

Джони се почувствува по-добре.

— Джони — попита Пати, — тук в клетката има една огромна кожа на гризли. Ти ли я уби?

Да, той я бе убил, само дето не беше сигурен дали не трябваше да убие другия звяр!

Късно вечерта, когато Търл дойде да го пусне в клетката, предаде на момичетата месото и одраните кожи под зоркия му поглед. Докосна ги успокоително и се опита да прикрие чувствата си при вида на силно стегнатите им нашийници.

След като излезе, Търл пусна тока, заключи вратата и му каза:

— Аз съм просто слуга на едно животно. Но не мога да бъда излъган с някаква фалшива или прекъсната жица!

Хвърли му нова купчина книги, преди да си тръгне.

— Напъни глупавия си мозък, животно! И то тази нощ. Утре сутрин ще дойда да те взема, така че недей да ходиш на лов за плъхове.

Джони погледна книгите. Вече започваше да се досеща какво ще иска от него чудовището.

Заглавията бяха: „Ръчно управление на полета“ и „Телепортация при пилотирани и автоматични полети“. Втората книга беше много ясно означена: „Строго секретно! Да не се предоставя на чужди раси!“ Възможно ли беше Търл да действува без знанието на компанията? — чудеше се Джони. Ако беше така, повече от сигурно е, че когато свърши цялата история, той и момичетата щяха да бъдат убити. Търл не би оставил свидетели след себе си.