Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 128

Телепортирането на огромни разстояния се извършваше на същия принцип. Материята и енергията бяха неотделими елементи от пространството и когато то се преместваше, те го следваха. По този начин при телепортиране изглеждаше, сякаш материята и енергията внезапно изчезват, а след това се появяват на друго място. Всъщност не се променяха и не се преместваха те, а само пространството, в което се намираха.

Сега вече Джони разбираше как е била атакувана Земята. По някакъв начин психлосите са узнали за нейното съществуване, може би чрез разузнавателна станция в Космоса, и по-късно е трябвало само да изчислят координатите й.

Очевидно са използвали записващо устройство. Изпратили са го, за да регистрира координатите, и след завръщането му са анализирали направените снимки. Ако то изчезне, ще разберат, че е попаднало в масата на планетата. Трябвало е просто да променят координатите и да изпратят ново.

По същия начин са пуснали и смъртоносния газ. Когато той се разсеял, те пристигнали с другите си оръжия, за да завършат започнатото.

Ето как е било унищожено човечеството и е била завладяна Земята. Но тази информация не му помагаше да постигне целта си. Всяка психлоска база във Вселената би могла да изпрати на Земята още газ или дори цяла армия само за секунди. Именно над този проблем си блъскаше главата.

— Не си много разговорлив — подкачи го Кър и зави, за да кацне в отбранителната база. Движеше се с малка скорост заради превозваните машини. Джони се откъсна от мислите си и се върна към действителността. Посочи миниатюрната камера на врата си.

— Не й обръщай внимание — каза за негово най-голямо учудване Кър. — Обхватът им е не повече от три километра — и посочи към капака на джоба на якето си. Една много малка камера с емблемата на компанията му служеше вместо копче.

— А на седем-осем километра? — попита Джони.

— По дяволите, не — отвърна Кър. — Мерките за сигурност на компанията са истинска дивотия. На тази планета няма записващо устройство. Проверил съм. В името на кой ли скапан астероид трябва да мъкнем тази машинария в старата отбранителна база? — погледна надолу. — Дори не прилича на отбранителна база.

Наистина беше така. Само няколко разпръснати постройки, нямаше и летище. Никакви бункери или поне не се виждаха. В единия й край стърчаха някакви странни неща.

— Търл командува — въздъхна Джони примирено.

— Ами, той няма пръст в тая работа. Видях заповедите, подписани са от Директора на планетата. Търл дори беше недоволен. Чудеше се дали бушоните на стария Нъмф не са изгорели.

Джони разбра нещо, за което Кър не се и досещаше. Търл прикриваше следите си умело и старателно. Това беше негов проект. Новото откритие го уплаши.

— Всички тези боклуци — Кър кимна с глава назад — уж са предназначени за обучение, но на кого? Това си е напълно годна минна техника. Дръж се здраво, кацаме! — натисна няколко копчета върху таблото, товарният самолет намали скоростта и кацна меко.