Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 124
Л. Рон Хабърд
Коне вече бяха свикнали с шума на машините и за тях нямаше особено значение, дали звукът е над главите им или идва от друга посока.
Любопитството на Джони започна да се превръща в безпокойство. Къде ли отиваше този предмет? Летеше ниско над земята и не се движеше много бързо.
Изведнаж разбра, че се насочва към него.
На площадката край лагера имаше двадесет самолета, подредени в редица. Този беше един от тях.
Намираше се на около тридесет метра над равнината и висеше почти неподвижно във въздуха. Боботенето на двигателите му подплаши конете.
Джони пришпори Уиндсплитър и се насочи към лагера.
Самолетът се стрелна, направи завой и се спусна към него с шеметна бързина.
Земята пред конете избухна, във въздуха се издигнаха фонтани пръст и камъни.
Уиндсплитър се изправи на задните си крака и се опита да се обърне назад. Буци пръст заваляха върху конете.
Ушите на Джони пищяха от взривната вълна. Той обърна конете и тръгна надясно.
Пътят му отново бе преграден от експлозия.
Уиндсплитър се замята от ужас. Единият от товарните коне се отвърза и побягна.
Джони направи завой на север.
Земята пред него избухна.
Опита се да накара конете да преминат през завесата от прах и дим, но Уиндсплитър се изви и побягна на юг.
Този път самолетът пикира, кацна и препречи пътя им с тялото си.
Ужасен, Уиндсплитър се изправи на задните си крака. Джони дръпна силно юздите, за да го овладее.
В отворената врата на самолета се показа Търл, смееше се. Направо се заливаше от смях, клатеше се напред-назад и се блъскаше с лапи по гърдите, без да може да си поеме дъх.
Джони много трудно улови двата товарни коня. Слезе от Уиндсплитър и пристегна товарите върху гърбовете им.
— Бяхте толкова смешни! — едва успя да изрече Търл, като оправяше маската на лицето си.
Очите на конете се въртяха неспокойно, те целите трепереха. Но очите на Джони бяха неподвижни — ако бяха дула на бластери, Търл вече щеше да е мъртъв.
— Просто исках да ти покажа колко лесно ще се справя с тебе, ако се опиташ да се измъкнеш — каза чудовището. — Ако едно от тези лъчеви оръдия беше насочено към тебе, а не пред коня ти, вече щеше да си само розово облаче!
Джони завърза поводите на двата коня за врата на Уиндсплитър. Стоеше и галеше верния си кон, за да го успокои.
— Празнувам — похвали се Търл, — изпрати конете в лагера и се качвай вътре!
— Нямам маска — възрази Джони, — а предполагам, че кабината е пълна с дихателен газ.
— Донесъл съм и маската ти — каза Търл, като бръкна в кабината и му я показа. — Хайде, качвай се!
Джони успя да успокои Уиндсплитър. Доближи се до ухото му и прошепна:
— Отивай при Криси!
Уиндсплитър погледна самолета и след това доволен тръгна към лагера. Товарните коне го последваха.
Да, рече си Търл, животното може да разговаря с другите животни.
Джони постави маската си и се качи в самолета.
4
Споменът за неприятното преживяване преди малко му пречеше да усети прелестите на летенето.
Беше потънал в огромната седалка до пилота и предпазният колан не можеше добре да прилепне към тялото му и да го придържа. Но той се вкопчи здраво в страничните облегалки и наблюдаваше как земята се отдалечава.