Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 127

Л. Рон Хабърд

5

Джони и Кър бяха заети с пренасянето на минна техника в „отбранителната база“. Заповедта беше дадена рано тази сутрин от Търл.

Товарният самолет стоеше до бойните с отворени врати, от които бяха спуснати подвижни рампи.

Зът беше учудващо кротък и със странна плахост проверяваше една пробивна машина, която Кър качваше по рампата. Той задействува подемните устройства и затвори вратите.

Джони седна на седалката до пилота и закопча колана, а Кър се зае с управлението. Товарният самолет се издигна и зави на запад. Кър летеше ниско над земята и се стремеше да се движи плавно и стабилно, за да не размести и да не повреди натоварените машини.

Джони не се интересуваше от гледката през прозореца. Вече няколко пъти прелитаха по този кратък маршрут. Беше уморен. Цяла седмица пилотираше през деня, а през нощта учеше и този режим започна да му се отразява зле.

Главоболието му обаче идваше от книгата „Телепортация при пилотирани и автоматични полети“. Информацията за телепортирането беше много по-интересна от тази за самите полети. Усещаше, че ако успее да разбере тайната й, ще може да промени съдбата си.

Включената в текста математика не беше по силите му. Това беше психлоска математика — много по-развита и по-сложна от всичко, изучавано от него до този момент. Беше като замаян от знаците и символите.

Историческата част на книгата не казваше кой знае колко. Просто се отбелязваше, че преди сто хиляди години един психлоски физик на име Ен разгадал тайната. Преди него се смятало, че при телепортиране материята и енергията се преобразуват в пространството и след това възвръщат първоначалната си форма на друго място, но не било доказано експериментално. Ен очевидно открил, че пространството може да съществува напълно независимо от времето, енергията и материята. Според него всички те са самостоятелни категории, а това, което се нарича Вселена, представлява тяхното единство.

Пространството има три координати. При задаване на нова координатна система се измества самото пространство. Следователно материята и енергията, които се намират в него, също се преместват.

Този принцип беше използван при двигателя на товарния самолет. Той представляваше затворен корпус, в който координатите можеха да бъдат променяни. Задаването на нови координати го принуждаваше да следва измененията и така двигателят получаваше енергия. Това обясняваше как тези самолети се движат без реактивна струя и защо нямат крила и елерони. В опашката и от двете страни на тялото им имаше подобни по-малки затворени корпуси, в които се програмираха нови координати за движение в различни посоки и за спиране. Главният двигател се управляваше чрез серия координати, заемани последователно от затвореното пространство, и самолетът се движеше напред и назад.