Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 115

— Някакви други прекъснати жички? — попита чудовището. — Сигурен ли си, че не седиш върху лъчева пушка, чиято електронна система е извадена от строя чрез прекъсване на някоя жичка? — и се разсмя на собствената си шега. — Знаеш ли какво? Ще му разкажа играта на Кър, задето не е успял да те научи на нищо.

Занимаваше се с въжето на Джони.

— Тъпоумно животно — каза след малко.

В далечината се чу бученето на разузнавателния самолет, той премина над главите им с оглушителен рев. Джони успя да го зърне за миг.

— Чудесно — каза Търл одобрително. — Знаеш как беше забелязана тя и знаеш, ако избягаш, как ще бъдеш открит. Това нещо прави великолепни снимки. Улавя и най-малките детайли. Слизай от камиона!

Търл повлече Джони към клетката — наистина не си беше губил времето. Доста неща бяха променени. Сега масата и машината, на която се обучаваше, се намираха навън. Търл дръпна въжето му, за да спре.

Криси и Пати бяха вързани за един железен кол, забит в средата на басейна. Криси се опитваше да съживи крайниците на Пати, като ги масажираше. Малкото момиченце крещеше от болка, докато кръвта нахлуваше отново в посинелите му ръце и крака.

— А сега, животно — каза Търл, — ще се поразходим. Аз ще ти обясня някои неща, а ти ще трябва да слушаш много внимателно.

Чудовището посочи една кутия на стената — нещо като електрическо табло. Показа с нокътя си дебелия кабел, който излизаше от нея, отиваше нагоре по решетката и се увиваше около всеки от стърчащите колове. По този начин опасваше цялата клетка и отново се връщаше в кутията. Всички колове бяха изолирани в основите си.

Търл дръпна Джони настрани към храстите. Сред тях се търкаляше един койот. Главата му не се виждаше, беше увита в нещо, изпод което се чуваше ръмжене. Търл надяна предпазна ръкавица и го вдигна от земята.

— Сега кажи на другите две животни да наблюдават много внимателно.

Джони мълчеше.

— Е, добре, всъщност няма значение — промърмори чудовището. — Виждам, че те и без това гледат.

С мълниеносно движение запрати мятащия се койот в решетките.

Изведнаж блесна ослепителна светлина.

Койотът изквича.

Секунда по-късно вече беше овъглен и представляваше разпадаща се по решетките черна безформена маса.

Търл изхихика.

— Животно, кажи им, че дори само да се докоснат до решетката, същото ще се случи и с тях.

Джони им каза в никакъв случай да не се приближават до оградата.

— А сега — рече Търл, като свали ръкавицата и я мушна под колана си — имам и нещо специално за теб.

Бръкна в джоба си и извади една малка кутия с превключвател.

— Вече знаеш всичко за дистанционните управления, животно. Спомняш си булдозера, нали?

Посочи двете момичета.

— Ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че техните нашийници са малко по-различни. Виждаш ли онази червена издутина от едната им страна?

Джони я виждаше много ясно. Призля му.

— Това — каза Търл — е една малка, но достатъчно мощна бомба, за да им откъсне главите. Разбра ли сега, животно?

Джони го гледаше свирепо.

— Ето това ключе — продължи да обяснява Търл и посочи кутията на дистанционното управление — е за малкото животно. А това — и посочи другото — ще взриви нашийника на по-голямото. Тази кутия…