Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 117

Извади от джоба си една миниатюрна камера и нахлузи ремъка й през врата му като гердан.

— Ако окото й бъде затворено или се отдалечиш от мене на повече от седем-осем километра, просто ще завъртя първото ключе.

— Ти не си чудовище, ти си дявол.

Търл вече беше сигурен, че е победил.

— Значи обещаваш?

Джони мрачно погледна дистанционното управление, което издуваше джоба на Търл. След това премести поглед върху двете момичета. Те го гледаха с доверие.

— Обещавам да направя каквото трябва — каза Джони.

Дотолкова можеше да отстъпи.

Но и това беше достатъчно за Търл. Той доволно хвърли инструментите си в каросерията и потегли.

Джони се приближи към клетката, като внимаваше да не докосне решетките, и започна предпазливо, с тих глас да обяснява на момичетата какво става. През цялото време се чувствуваше като лъжец. Погледна Търл в очите. Никога не бе виждал толкова много коварство.

ШЕСТА ГЛАВА

1

Да го притисне, на всяка цена да го притисне — това си мислеше Търл, докато преглеждаше официалните документи на компанията в кабинета си.

Той трябваше непременно да разгадае тайната на Нъмф. Ако Директорът на планетата паднеше в лапите му, ще може истински да се захване с плана си. Властта и богатството на родната планета му помахваха примамливо от бъдещето. Само Нъмф можеше да го спре. Търл беше решен да не прекара следващите десет години от живота си в това проклето място, веднаж само да осъществи плана си. Ако хванеше Нъмф натясно, работата му щеше да бъде от лесна по-лесна. След това ще трябва само да унищожи всички улики (включително да изпари животните), да се отърве от договора си и ето го, потънал в разкош у дома. Но Нъмф беше започнал да се опъва. По време на последния им разговор преди няколко дни се беше оплакал от шума на ежедневните разузнавателни полети и като се престори, че прави комплимент, подметна, че опасенията от „бунт“ не се оправдават. Нъмф криеше нещо, беше повече от сигурен в това.

Търл прелистваше брошурата на компанията „Галактическите пазари на метал“, която се издаваше няколко пъти в годината. Тя беше предназначена за отдел „Продажби“, но на тази планета такъв не съществуваше, тъй като цялото количество руда се изпращаше направо на Психло. Все пак брошурата достигаше редовно до всички мини в галактиките и Търл беше взел последното издание от кутията за кореспонденция.

Този метал струва толкова кредита, а онзи — толкова. За необработена руда с определено съдържание на метал цената е друга. Беше много скучно. Но Търл я изучаваше упорито с надеждата да се натъкне на нещо.

От време на време хвърляше поглед към екраните, за да следи какво прави животното. Миниатюрната камера на врата му работеше чудесно и картината от клетката и от по-отдалеченото плато бяха еднакво ясни. Търл само проверяваше дали животното се държи както трябва. Пултът за управление на камерите се търкаляше сред бъркотията на бюрото му.

Засега животното не му създаваше никакви трудности. Беше поразен от способността му да оценява нещата според тяхната важност.

Беше успяло да обърне ранения кон по някакъв начин и да свали от гърба му торбите. Събра смола от ствола на едно дърво и покри с нея раната. Това лечение изглеждаше ефикасно, защото конят стоеше изправен на треперещите си крака, малко замаян, но вече пасеше във високата трева.