Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 114

Само боговете можеха да й отговорят. Нямаше никаква причина да й обяснява, че тази история обърка всичките му планове за бягство. Тя не беше виновна, а самият той. Беше отлагал прекалено дълго.

Камионът направи широк завой, мина по един разнебитен мост и продължи нататък.

Джони реши, че се налага да й каже още нещо, за да я успокои.

— То очевидно иска и очаква нещо от мен. Сега вече ще трябва да изпълня желанието му. Всъщност няма да ни направи нищо лошо. Само заплашва. Щом свърша това, което иска, ще ни пусне.

Не обичаше да лъже. Знаеше много добре, че когато изпълни неизвестната засега задача, Търл ще го убие.

Криси успя да се усмихне едва доловимо.

— Кмет и пастор сега е старият мистър Джимсън. Зимата изкарахме добре.

Замълча.

— Изядохме само два от твоите коне.

— Всичко е наред, Криси.

— Уших ти нови дрехи от еленова кожа — продължи тя. — Ето в тази торба са.

— Благодаря ти, Криси.

Очите на Пати се разшириха и тя внезапно се разкрещя:

— Ще ни изяде ли?

— Не, не, Пати — успокои я Джони. — То не яде хора. Няма нищо страшно, Пати.

Тя притихна.

— Джони — обади се колебливо Криси, — ти си жив, а това е най-важното.

От очите й бликнаха сълзи.

— По едно време си мислех, че си мъртъв.

Да, той беше жив. Те бяха живи. Но не знаеше докога. Спомни си как Търл беше изпочупил краката на стадото диви говеда.

Камионът се носеше с трясък над храстите.

— Джони — каза Криси, — нали не ми се сърдиш?

О, Господи! Да й се сърди! За Бога, разбира се, че не. Но не можеше да говори и затова само поклати глава.

В далечината се чуваха шумовете, идващи от мината.

9

Цялата студена нощ прекараха в откритата каросерия на камиона. Търл монтира по една миниатюрна камера в двата й края и изчезна в лагера.

Наближаваше обяд, а се мотаеше из клетките от зазоряване. Джони не можеше да си извърти главата, така че да види какво точно прави. Никога досега не беше връзван толкова здраво.

Търл се приближи до задния капак на камиона и го спусна. Изведе конете и ги върза за едно дърво. След това избута ранения кон и когато падна на земята, грубо го изтика настрани. Той се опитваше да стане, но всеки път Търл го събаряше отново.

Качи се и развърза Пати. В лапата си държеше шина, която уви като нашийник около врата й. Извади оксижен и я завари, така че да не може да се отваря, а сетне я съедини с въже. Сграбчи момичето с една лапа и я отнесе някъде.

Върна се. Криси с ужас се отдръпна от него. Той носеше още един нашийник и без да й обръща внимание, завари и него. Джони наблюдаваше цялата операция съвсем отблизо. Забеляза, че от едната си страна този нашийник имаше някаква червена издутина. Сети се за Пати — нейният беше същият.

Търл се взря в очите на Джони. Те бяха сини, леденостудени и изпълнени с омраза.

— Я се обърни за момент, животно. Няма смисъл да се сърдиш. Предстои ти изцяло нов и непознат живот.

Вдигна Криси подмишница и я свали от камиона.

Джони вече не го виждаше. Чу как отваря и затваря вратата на клетката, сякаш проверяваше нейната надеждност.

Камионът се разлюля от огромната тежест на Търл. Той погледна надолу към Джони.