Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 113

Отново с нашийник и прикован за една скоба, Джони следеше пейзажа с невиждащи очи, излъчващи безкрайна мъка.

Пати, цялата изранена от падането, беше привързана с прибрани към тялото ръце за една от страничните подпори на капака. Бе изживяла страшен шок и лицето й изглеждаше сивобяло. Беше само на осем години.

Раненият кон, все още с торбите на гърба си, лежеше на една страна и от време на време подритваше с крака. Дълбоката рана на рамото му продължаваше да кърви. Търл просто го беше сграбчил и хвърлил в каросерията. Джони се опасяваше, че с конвулсивните си движения може да счупи крака на коня, който се намираше най-близо до него. Раненото животно се казваше Блоджет и бе една от най-здравите му кобили.

Останалите кри коня бяха вързани за страничните подпори и ноздрите им потреперваха от ужас, като гледаха колко бързо се движи земята под тях.

В главата на Джони напираха безброй въпроси, но той се мъчеше да ги отпъди. В момента всичките му планове изглеждаха безсмислени. Самообвиняваше се, задето беше отлагал бягството си толкова дълго време. Трябваше да се досети, че Търл е подготвил някакъв капан. Омразата към чудовището се надигна в гърдите му и започна да го души.

Криси бе прикована за една скоба срещу Джони. Очите й бяха затворени. Дишането й едва се долавяше.

Накрая отвори очи и го погледна. Видя, че той наблюдава Пати.

— Не можех да я оставя сама — каза тя. — Два пъти я връщах обратно, но тя отново тръгваше след мен. Последния път ме проследи толкова надалеч, че реших да я взема.

— Не се притеснявай, просто си почивай, Криси — отговори Джони.

Камионът се друсна от някаква неравност на пътя и Блоджет изцвили.

— Знам, че тръгнах по-рано — обади се Криси. — Но Уиндсплитър се върна у дома. Няколко момчета тръгнали да търсят диви говеда, намерили го заедно с Дансър в равнината точно под прохода и ги довели.

Дансър беше една от товарните кобили на Джони.

Криси замълча. След малко пак заговори:

— Уиндсплитър имаше пресен белег, сякаш направен от ноктите на пума. Реших, че може би е избягал и те е изоставил. Предположих, че имаш нужда от помощ.

Да, помисли си Джони. Уиндсплитър се е скитал дълго и когато е решил да се върне горе в селото, е намерил проходите блокирани от снеговалежите. Сигурно цяла зима е обикалял из равнината с Дансър. Върху задния му крак имаше дълбок белег от вече заздравяла рана.

— Всичко е наред — изрече Джони успокоително.

— Не можех да остана със скръстени ръце, след като разбрах, че може би си ранен и имаш нужда от помощ — каза Криси.

Камионът отново се разтресе.

— Джони, Голямото село съществува — промълви Криси.

— Знам — отвърна той.

— Джони, това е едно от чудовищата, нали? — и тя посочи с глава кабината.

— Да — отговори той. — Няма да ти направи нищо лошо.

Знаеше, че лъже, но трябваше да я успокои по някакъв начин.

— Чух, че говориш неговия език. Наистина ли можеш да се разбираш с него?

— Аз съм негов пленник вече почти цяла година — отговори Джони.

— Какво ще направи с Пати? С нас?

— Не се притеснявай, Криси.