Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 112
Л. Рон Хабърд
То падна.
Профуча покрай Търл като вихър. Хищните нокти се забиха в еленовата кожа на гърба му и тя се разкъса.
Втурна се към най-близкото прикритие — едно дърво, като тичаше на зигзаг. Очакваше всеки момент да усети в гърба си изстрела на лъчевия пистолет.
Спря и се подпря на широкия ствол.
Беше Криси!
При това не сама, а с Пати.
Джони избухна в ридания.
— Връщайте се! — изкрещя той. — Криси! Връщайте се! Бягайте!
Криси дръпна юздите и започна да се взира внимателно. Трите коня след нея се струпаха накуп.
Тя извика радостно:
— Джони!
Пати също се разкрещя възторжено:
— Джони! Джони!
Уиндсплитър препусна към него.
— Връщайте се! — продължаваше да крещи Джони. — Бягайте! За Бога, бягайте!
Спряха озадачени, радостта им изведнаж се превърна в паника. В далечината зад Джони те виждаха нещо. Тръгнаха да обръщат конете.
Джони приклекна и погледна към Търл. Той все още стоеше пред вратата на библиотеката. Джони бързо извади пистолета от торбата и дръпна предпазителя. Насочи оръжието към него.
— Ако стреляш по тях, ще умреш веднага! — извика той.
Търл не помръдваше.
Джони чу зад гърба си шум от конски копита. Рискува и хвърли поглед назад. Уиндсплитър се беше изправил на задните си крака. Не виждаше причина да не отиде при господаря си и се бореше да продължи.
— Бягай, Криси! Бягай! — крещеше Джони.
Търл приближаваше бавно и ръмжеше. Не беше извадил пистолета си.
— Кажи им да дойдат тук — нареди той.
— Остани на мястото си! — извика Джони. — Ще стрелям!
Търл продължи, без да му обръща внимание.
— Нали не искаш да им се случи нещо лошо, животно?
Джони излезе иззад прикритието си. Държеше пистолета насочен. Беше се прицелил в тръбата, която захранваше маската с дихателен газ.
— Бъди разумно, животно — каза Търл, но за всеки случай спря.
— Ти си знаел, че те ще пристигнат днес! — проговори Джони.
— Да — отвърна чудовището. — От четири дни ги следя с автоматичния разузнавателен самолет. Под наблюдение са от момента, в който напуснаха селото. Разкарай този пистолет, животно!
Конете обикаляха в кръг зад гърба на Джони. Ех, защо не тръгнеха да бягат!
Търл бъркаше с лапа във вътрешния си джоб.
— Стой мирно или ще стрелям! — извика Джони.
— Добре де, животно, ако искаш, натисни спусъка. Но имай предвид, че в електронната му система една от жичките е прекъсната.
Джони погледна пистолета. Пое дълбоко дъх и се прицели. Дръпна спусъка.
Не последва нищо.
Търл вече беше бръкнал в джоба си. Измъкна отвътре златната монета, подхвърли я във въздуха и я улови.
— Аз ти продадох пистолета, а не Кър, животно.
Джони свали боздугана от колана си. Приготви се да атакува.
Търл направи мълниеносно движение. В лапата си държеше пистолет. Чу се нещо като къс лай.
Зад гърба на Джони прозвуча нечовешки писък. Обърна се. Единият от товарните коне се търкаляше на земята.
— Компания ще му направят и твойте приятелчета — ухили се чудовището.
Джони отпусна боздугана.
— Така вече е по-добре — промърмори Търл. — Сега ми помогни да хванем тези животни и да ги качим на камиона.
8
Камионът подскачаше на юг, натежал от товара си. В каросерията цареше отчаяние.