Читать «Омагьосаната вода» онлайн - страница 16

— Тъжно, много тъжно! Но убеден ли сте наистина, че графът носи вината за всичко това?

— Толкова съм убеден, че пазя за него ей това олово тук. — Той бръкна под жилетката и извади на показ един куршум, който съхраняваше върху гърдите си на един шнур. — Татко намери смъртта си от него. Ето защо той ще прониже сърцето на измамника. — Скри отново куршума и прокара ръка по лицето, сякаш с това движение можеше да пропъди налегналите го тежки мисли. После отметна глава и попита: — Знаете ли, че утре у граф Д’Афри ще има голямо соаре?

— Вече съм поканен.

— Аз също. Ще отидете ли?

— Отсега не мога да кажа. Може би заемът така ще ми ангажира времето, че да възпрепятства идването ми.

— За което много ще съжалявам. Положението на изолираност, в което моят крал понастоящем се намира, има за естествена последица и неговите поданици да бъдат поставяни в изолация. Така че ако отсъствате, ще трябва да бъда сам със себе си.

— Убеден съм, че ще преодолеете това нещастие също така победоносно както вашият доблестен крал, и… аха, ето че Кати идва и ми носи чая. Вие естествено също ще вземете една чаша? Всъщност би трябвало безжалостно да ви прогоня, тъй като първоначално възнамерявах напрегнато да работя, но този заем за милиони така могъщо ме овладя, че вече не мога да обърна внимание на книжата си. Кати, още една чаша, няколко хлебчета и две лули с новопристигналия тютюн от Суматра!…

На другата вечер из великолепните и бляскаво осветени помещения на френския посланик, освен високите сановници на Генералните щати и представителите на всички европейски правителства, се движеше една многолюдна тълпа от прочути и влиятелни частни лица, чието присъствие придаваше на приема един по-малко дипломатически вид.

Трапезата, край която присъстващите в продължение на няколко часа се бяха отдавали на телесните радости на живота, беше раздигната. Разпилени на отделни групи и в различни стаи, те опитваха с оживен разговор да уредят своите лични или държавни изгоди.

Секретарят на «всемогъщите Генерални щати» наистина отсъстваше. Барон фон Лангенау се движеше в семпъл черен костюм, привидно безучастен към групите бъбрещи дами и господа. Ето как стигна накрая до една празна стая, с която завършваше поредицата от стаи. Тя беше оскъдно осветена. Пристъпи до един от прозорците, затулен от висящи до пода завеси, и се загледа в нощния зимен пейзаж.

По едно време чу приближаващи стъпки.

Двама мъже влязоха и се настаниха на плюшената тапицерия на една ниша в стената. Със сигурност се бяха уединили да обсъдят някаква тема, която не е за всяко ухо. Лангенау вече се канеше да излезе от своето непреднамерено скривалище, когато чу да се споменава едно име, което го накара да остане. Разбра, че единият от мъжете беше самият граф Д’Афри.

Другият беше прословутият Казанова, който със своето бягство от Оловния затвор на Венеция си бе спечелил много популярна репутация. Сега беше дошъл от Франция, за да ускори по заръка на херцог Дьо Шоазьол един важен финансов въпрос.