Читать «Омагьосаната вода» онлайн

Фридрих II се бе възкачил на трона на Прусия. Той водеше политиката си според каноните на изпълненото и до днес с тайнство «Завещание на Великия курфюрст». Най-напред отправи взор към един пакт на неутралитет с Франция. За тази цел през 1755 година изпрати барон Фон Лангенау до Версай, за да настрои Людовик XV благоприятно за своите планове.

Баронът беше още млад, наистина, но притежаваше абсолютното доверие на своя крал, а и усилията му бяха увенчани с такъв успех, че следваше да се очаква едно скорошно подписване на договора. Днес отново бе поканен на аудиенция във Версай и беше дошъл с карета от Париж, за да доведе по възможност задачата си с едно последно решение докрай.

Не приближи до самия дворец, а нареди на кочияша да спре на доста голямо разстояние от него и слезе. След това се отправи незабелязано пеша към оградата и закрачи покрай нея, докато стигна една порта. Там се прокашля полугласно. В ключалката незабавно изщрака ключ, вратата се отвори отвътре и той се озова пред една дама, чиято красота бе от естество, напълно обясняващо една такава необичайна стъпка.

— Амели!

— Шарл!

Той взе малката й ръка, наведе се и нежно целуна върховете на пръстите на копринената ръкавица.

— Хиляди благодарности, ma belle amie ^[1], че бяхте толкова добра да изпълните молбата ми! Ще заключите ли портата?

— Да, ще я заключим, mon ami ^[2]. Невъзможно е да се явите без карета на площадката за коли и следователно трябва да минете през парка. Вярно, с изпълнение на желанието ви аз се излагам на голяма опасност, защото кралят тъкмо сега се разхожда на посоченото място, но ми се струва уместно да ви информирам за успеха на моята дейност преди разговора ви с владетеля.

— Значи наистина сте регистрирали успех, Амели? — попита той, като улови ръката й и свърна в една странична пътека.

— Така е, макар и не в посоката, към която насочихте моето внимание. Наистина, леля, в качеството си на приятелка и първа придворна дама на маркиза Дьо Помпадур, не е без влияние при нея, а и ma chere tante ^[3] ме обича твърде много, за да ми откаже едно изпълнимо желание, но… но…

— Е, скъпа моя, но… но…

— Леля не може да направи нищо за нас, понеже всемогъщата маркиза изпитва някакво неблагоразположение, чийто обект…

— Чийто обект съм аз, така ли?

— Действително, приятелю! Вие имахте нещастието на приема да докоснете ръката на маркизата при целувката с три вместо само с два пръста, а за такива неща тя има памет, която много рядко е склонна за прошка.

— Bien! ^[4] В такъв случай ще трябва да се откажа от нейната благосклонност. Но не споменахте ли някаква друга страна?

— Да, една страна, която ще опита да използва влиянието си над краля в интерес на вашата мисия… независимо от възгледите на маркизата. Разбирате ли?

Баронът направи утвърдителен жест, а дамата продължи тихо:

— Но, от друга страна, кралят е станал толкова зависим от маркизата, че в крайна сметка нейният глас все пак би могъл да победи. Сега да хванем друга посока, скъпи мой. Тази пътека води до Големия фонтан и ако продължим да я следваме, ще се изложим на опасността да срещнем Негово величество с всички дами и господа на двора.