Читать «Омагьосаната вода» онлайн - страница 18

— Виж ти! — възкликна удивено Д’Афри. — Този авантюрист май е предпочитан от щастието повече отколкото някои хора с големи заслуги. Знаете ли, че се намира тук?

— Нито дума.

— Отседнал е в «Принца на Орания» и си дава вид на дипломат, без да ме удостои и с едно посещение. Не успях да отгатна естеството и целта на неговата мисия, но не бих се подхвърлил и на опасността да се компрометирам с препоръка, ако някой дойде да иска сведения за него.

— В «Принца на Орания?» Та това е странноприемницата, в която живея и аз!

— Значи може да се предположи, че някой път ще влезете в разговор с него.

— При всички случаи, графе.

— Мога ли да разчитам на вашата опитност, да узная идеята на неговото пребиваване тук?

— Не мога да кажа дали притежавам такава, но един опит няма да навреди.

Двамата мъже се отдалечиха. Подслушвачът напусна скривалището си и се върна след тях в предните помещения. Намерението му беше да потърси Казанова.

Този беше седнал при масичката на една колона. Беше мъж, отличаващ се с рядка, своеобразна красота, а големите му тъмни очи сякаш господстваха над цялото общество. Лангенау приближи и поде с поклон:

— Синьор Казанова ли имам честта да поздравя?

— Да.

— Ще ме извините ли, че търся разговор с вас, без да съм ви представен?

— Моето минало удостоверява, че съм враг на всяка принуда. Настанете се тук, драги господине!

Баронът седна от другата страна на масичката и поясни:

— Името ми е Фон Лангенау…

— А-а, представителят на краля на Прусия в Хага?

— Да.

— Мога ли да ви уверя в искрената си симпатия?

— Вашето внимание ми е приятно, още повече че ви потърсих с единственото желание да ви бъда полезен.

— Следвате ли с това желание някаква определена посока?

— Разбира се! Не ви ли е възложил херцог Дьо Шоазьол уреждането на една работа?

— Така е! Аз нямам основание да я върша тайно.

— Казаха ли ви, че ще се натъкнете на трудности?

— Предположението ви и тук е правилно, но мисля, че ще ми се удаде благополучно да преодолея препятствията.

— С удоволствие бих допринесъл своето за решението на тази нелека задача.

— Ще ме задължите с най-голяма благодарност — отбеляза прочутият затворник от Венеция. — В състояние ли сте наистина да окажете една сериозна подкрепа, хер барон?

— Надявам се, че никак няма да е малка. Намирам се в щастливото положение да ви назова едно значително препятствие, поставено пред вас, за което вероятно нямате сведение. Който познава враговете си, може да избере най-добрия път да ги победи.

— Препятствие? Мога ли да попитам в какво се състои, хер барон? — осведоми се Казанова.

— То се казва Сен Жермен.

— Сен Жермен? Познавате ли този мъж?

— Малко, но пред друг едва ли ще имам охота да го призная. Знаете ли каква работа го е довела в Хага?

— Не — отвърна Казанова и бързо попита: — На вас известна ли ви е?

— Напълно.

— Можете ли да говорите за нея?

— Всъщност не, но понеже предполагам, че ще ви посетя в положение да окажете една услуга на граф д’Афри, трябва да знаете всичко. Вашата мисия би следвало да се провали, тъй като без ваше знание една подобна е движена лично от краля.