Читать «Омагьосаната вода» онлайн - страница 15

— Сто хиляди гулдена? За това нищо не ми е известно. Неговата мисия е нарочена само за сто милиона и не мисля, че е упълномощен да иска предплащане.

— Това би породило известно недоверие, ако можех да приема, че наистина сте точно осведомен. В състояние ли сте да ми посочите източника си?

— Само като на приятел. Имам любима във Версай, чрез която добивам поглед във всички тайни на двора.

— Една млада дама, може би без официален пост, не е ли малко несигурна посредничка за такива важни работи?

— Та нали примерът ви доказа, че тази посредничка е напълно благонадеждна. Любимата ми има една близка родственица, която е постоянно край маркизата и се ползва с ненакърнено доверие пред нея.

— Тогава е лесно обяснимо, че не знаете нищо за стоте хиляди гулдена. Маркизата не ги е споменала. Впрочем камъкът повече от десетократно покрива сумата.

— Мога ли да го видя?

— След като сте толкова добре осведомен, не считам, че ще наруша думата си, ако ви покажа диаманта.

Отвори чекмеджето, в което беше прибрал ковчежето, и го подаде на Лангенау. Този огледа камъка с най-голямо внимание и каза:

— Не съм познавач, но по всички изгледи диамантът е истински. Само едно обстоятелство ми прави впечатление…

— Какво?

— Имах възможност да проуча много обстойно диамантите на френската корона, а не мога да се сетя да съм виждал този.

— В това отношение може да се намери повече от едно обяснение. Защо да не дадем аванса, ако камъкът е истински? Вие не обичате графа и може да си имате своите основания, но в търговските работи човек често е заставен да пренебрегва личното си мнение. В Париж ли срещнахте графа?

— Във Версай. Дължа му едно много тежко дипломатическо поражение, когато вече бях сигурен в победата.

— А вие сте отмъстителен?

— В буквалния смисъл на думата, не. Познавах шарлатанина от по-рано.

— Наричате го шарлатанин? Един необичаен характер обикновено постъпва необичайно, поради което лесно може да бъде преценен погрешно. Къде се запознахте с него?

— В Лангенау.

— Във фамилното си имение? Кога беше това?

— Преди повече от четири години. Баща ми беше любител на абстрактните науки и прекарваше по-голямата част от времето си в изследване на метафизични въпроси. Напоследък се нахвърли върху магията, астрологията и алхимията. Макар да помрачаваше същността си, да започваше да предпочита уединеността на фамилния кръг, можехме спокойно да го предоставим на любимото му занимание, тъй като не съзирахме никакви вреди за нас. Но ето че в Лангенау внезапно се появи граф Дьо Сен Жермен под името на един рицар от Шьонинг. Татко беше придобил известна слава като алхимик, което сигурно е привлякло изпечения авантюрист. С неговата поява при нас дойде и нещастието. Не ми се иска да се вглъбявам отново в онези трагични времена и ще ви кажа само, че графът тласна татко към смъртта, след като с неизвестна за мен хитрост бе заграбил цялото ни имущество. Майка почина скоро след това, а сестра ми изгуби годеника си, който в качеството си на беден офицер вече не можеше да мисли за съграждане на отдавна лелеяното огнище.