Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 29

Трябва да добавя, че Елси ми помогна да си избера нова рокля, като ме накара да се откажа от избраното от мен нещо. приличащо на роба („О, не, Бес, това за нищо не става! Трябва ти нещо, което да подхожда на великолепната ти коса!"). Убеди ме вместо това да купя блестяща златна рокля, която наистина много подхождаше на оранжевите ми къдрици („Не забравяй, Бес, роклята трябва да подхожда на косата, а накитите на очите. О, виж се само. Момчетата няма да се отлепят от теб!"). Обичах подобни моменти с Елси.

Навсякъде имаше надписи на местния език. Винаги съм смятала, че чуждите езици ми се удават, но езикът на турците в Константинопол си оставаше недостъпен за мен. Не само че говорът им бе странен и гърлен, но и използваха писменост, която нямаше абсолютно нищо общо с латинската азбука, с която бях свикнала в Англия. Вместо букви тя се състоеше от серии заврънкулки, чертички и точки, които на пръв поглед не означаваха абсолютно нищо. Господин Аскам ми каза, че макар писмеността да е арабска, езикът всъщност е турски, което ме объркваше още повече.

Гледах с присвити очи всички надписи на пазара, като се мъчех да открия някакъв модел в тях. След време открих, че една фраза като че ли се повтаря на няколко сергии:

Попитах един търговец, който говореше гръцки, какво означава това и той отговори, че фразата означавала „Използвано от самия султан".

- О! Това е реклама... - казах на учителя си. - Също като у нас. - Когато баща ми носеше ботуши на определен обущар или поръчваше театрално представление в Уайтхол, по-късно ботушите и пиесите се правеха и играеха „по благоволение на краля". Това, че кралят може да използва определена стока, беше голям удар за търговеца и увеличаваше неимоверно продажбите му.

Тук трябва да се отбележи, че имаше и други индикации за абсолютната власт на султана.

Дванайсет гниещи трупа висяха от клоните на огромно дърво на площада до Големия пазар. Обясниха ни, че на табелата до дървото пише, че това били бунтовници от Буда, привърженици на Хабсбургите, които отказали да приемат властта на султана в града. Труповете се поклащаха сковано и гарвани кълвяха очите им.

Върнахме се в двореца по обед. Не искахме да оставаме твърде дълго навън и да се преуморяваме, тъй като вечерта имаше официално събитие - султанът даваше банкет по случай началото на турнира.

След спокоен следобед в много по-тихия свят на двореца вечерта излязохме от стаите си, облечени в най-добрите си одежди за банкета.

Господин Джайлс беше нервен, господин Аскам беше любопитен, а аз бях просто развълнувана, че ще нося новата си златна рокля.

Елси пък беше повече от развълнувана. Нужен й бе цял следобед, за да се подготви. Суетеше се за всичко - косата, пудрата, обувките, гърдите, пак косата, обръчите на полата и отново гърдите.

Попитах я защо е цялата тази суматоха. Това съвсем не беше първият й банкет.

- Беси, Беси - отвърна тя. - Нима не знаеш? Под воалите си мюсюлманките са най-красивите жени на света, а тази вечер, в пределите на двореца, султанът е позволил жените да се облекат както си поискат и да покажат красотата си на видните гости. Ще бъдат пред очите на всички, също като нас, представителките на жените на Англия. В уединена среда като тази мюсюлманките са известни с това, че се обличат изключително изискано, рисуват лицата си невероятно изкусно и носят на шиите и китките си прекрасни накити. В подобна компания и като представителка на Майка Англия трябва да изглеждам по най-, най-добрия начин!