Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 30

Unknown

Не бях убедена, че желанието й да изглежда най-добре се дължи изцяло на Англия. Знаех достатъчно, за да си давам сметка, че усилията й целят също да увеличат шансовете й да улови в капана си някой европейски принц (или, предвид онова, което видях в онази задна алея по време на пътуването ни, на някакъв друг вид джентълмен), но накрая ентусиазмът й както винаги надделя и аз й помогнах да се приготви.

Когато излязохме от стаите си, тя изглеждаше великолепно - облечена в небесносиня рокля с много тънка талия, с бяла дантела по ръбовете и, разбира се, с много дълбоко деколте. Прекрасните й руси букли бяха прибрани от голите й рамене и показваха дългата й шия. Няколко непослушни къдрици (оставени нарочно така) се спускаха към деколтето й, сякаш сочеха пътя. Сребърен медальон и гривна на лявата й китка завършваха бляскавия тоалет. Елси беше истинска богиня.

Банкетът на султана щеше да се проведе в така наречения Трети двор, но за да стигнат до него, всички гости трябваше да минат през имперската зала за аудиенции. Там те биваха официално представени на самия султан, преди да продължат нататък.

Нашата група пристигна при входа на залата и се натъкна на къса опашка, която вече се беше образувала при входа - мъже и жени от различни държави, всички облечени в характерните за страните си дрехи - италианци с техните надиплени маншети, кастилци с испански жакети с колосани яки, австрийци с широки в раменете палта от хермелин и, разбира се, римски духовници с техните широки роби.

Забелязах, че водачът на всяка делегация носи ален плик като онзи. който носеше господин Аскам от името на баща ми. Освен това всяка делегация носеше и подарък на султана - голям сандък, пълен със съкровища. Всички бяха добавили нещо характерно за културата си - кожи, картини, а в един случай и блестящ меч с инкрустирани рубини по ефеса. Всяка делегация го беше направила. С изключение на нашата.

Нашата делегация, с ужас открих аз, не носеше

никакъв подарък.

Нямаше сандъци, нито допълнителни дреболии -само аления плик. Не бях сигурна дали това е свидетелство за скъперничеството на баща ми, пълно невежество по отношение на протокола от негова страна или просто прословутата му нетърпимост към празни и ненужни жестове.

Наредихме се на опашката зад група, носеща герба на Фердинанд, ерцхерцога на Австрия. Господин Джайлс отиде при тях и заговори с австрийския играч, млад мъж с квадратна челюст, казваше се Максимилиан и беше от Виена, а аз останах приятно изненадана да видя в делегацията им момиче на около седемнайсет, облечено в красива бяла рокля с вишненочервен пояс. ;