Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 27

- А какво става с общества, които не приемат такива закони?

- Тъпчат на едно място - тъжно рече господин Ас-кам. - Виж Африка. Там местните племена продължават да се сражават помежду си с копия и тояги, нападат съседите си за храна и жени. Всеки път, когато някое ново племе спечели битката, обществото трябва да започва отначало, така че там няма прогрес.

- Моите уважения, но не казахте ли неотдавна, че в крайна сметка силният побеждава? - доста нахално попитах аз.

Учителят ми ме погледна и се усмихна.

- Радвам се, че си внимавала. И наистина си права: намери парадокс в аргументите ми. Единственият отговор, който мога да ти дам, е следният - едно опиращо се на закони общество е най-доброто, което можем да изградим, но за жалост не всяко общество избира да тръгне по този път.

Стигнахме до двореца на султана и той наистина се оказа едно от чудесата на света.

Минахме през огромна и добре охранявана външна порта и спряхме в просторен зелен двор, в който множество дървета хвърляха прохладни сенки. През двора минаваше широка виеща се алея, която ни отведе до втора порта в по-малка, но въпреки това внушителна стена.

Тази вътрешна порта се нарича Портата на приветствията и от двете й страни се издигаха две триъгълни кули, които ми приличаха повече на европейски, отколкото на османски. Стражите ни обясниха, че портата била проектирана и построена наскоро от унгарски архитекти, доведени от султана в Константинопол. За мен тя наистина изглеждаше доста унгарска - претрупана и крещяща.

След като минахме през тази порта, бяхме посрещнати от официална група служители с червени копринени роби и високи бели тюрбани. Зад тях стояха неколцина черни евнуси от Африка.

Начело на официалната група бе така нареченият садразам, велик везир или пръв министър на султана. Макар че всички носеха тюрбани, само този на садра-зама беше украсен с великолепно снежнобяло перо на чапла, стърчащо от навития лен. Везирът, който бе изумително висок и слаб, се поклони ниско, докато един глашатай представяше нашия играч господин Джайлс.

Глашатаят заговори първо на турски и после на гръцки - обясниха ни, че гръцкият ще бъде използван като общ език на турнира.

- Господин Гилбърт Джайлс! Представител на крал Хенри Осми, крал на Англия, Ирландия и Франция!

Садразамът стисна ръката на господин Джайлс и каза на английски:

- Господа. Добре дошли в Константинопол.