Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 28

Напълно забравих обноските си и зяпнах от изненада, когато го чух да говори на майчиния ми език.

Садразамът забеляза това и ме погледна.

- Здравей, малко момиче. - Пристъпи към мен. - Аз съм Мустафа. Ти как се казваш?

- Елизабет, сър - отвърнах аз и се поклоних.

- Обичате ли шаха, госпожице Елизабет?

- Да, сър.

- Играете ли?

-Да, сър.

- А, англичаните. - Той се обърна към своята група и премина на архаична форма на латинския, която разбирах с лекота. — Изключително шантав народ. Представете си само, момичета играят шах. Дори съм чувал, че момичетата там ходят на училище. И веднъж дори са имали управляваща кралица.

Подчинените му се свиха като един от ужас.

- Вие нямате ли си кралици в мюсюлманския свят? - поинтересувах се любезно, също на латински.

Садразамът рязко се обърна, когато чу гласа ми, и се опули, осъзнал, че съм го разбрала отлично.

- Разбира се. че си имаме - отвърна той на гръцки, след като се окопити и ме изгледа със студените си оЧИ _ Само че те не управляват. Те са просто съсъди за семето на султана, утроби с крака, полезни единствено за раждане на наследници и за създаване на неприятности през останалото време.

Извърна се от мен, давайки знак, че разговорът ни е приключил, и се усмихна сковано на господин Джайлс и господин Аскам.

- Господа, несъмнено сте уморени от пътуването. Евнусите ще ви заведат до покоите ви в южния павилион. Утре вечер негово величество султанът ще даде банкет в чест на играчите. Празненството ще започне по залез-слънце. Желая ви всичко добро.

1

Гралът на Константин

Настанихме се в квартирата ни - три малки, но добре обзаведени стаи около централен вестибюл. Господин Аскам и господин Джайлс имаха отделни стаи. а двете с Елси споделяхме третата. Вечерта се насладих на чудесен сън в удобно легло под стабилен покрив.

На следващия ден излязохме в града.

Отблизо той се оказа още по-оживен, отколкото бе първото ми впечатление.

Един огромен пазар, известен като Големия пазар, беше просто най-грамадното тържище, което съм виждала, и целият се побираше под един-единствен гигантски покрив. Сергиите се простираха докъдето поглед стига. Цареше пълен хаос. Навсякъде имаше движение и шум - продавачи на килими се смесваха с производители на зеленчуци и търговци на подправки, които викаха на овчарчета, чиито агнета се губеха между кошовете. Ако Босфорът е разделителната линия между Европа и Ориента, това тук бе мястото, където европейската и ориенталската търговия се смесваха.

Ароматите на подправките почти оцветяваха въздуха - канела, кимион, шафран, куркума (която ние наричаме „индийски шафран") - и навсякъде виждах прочутата със силата си жьлто-оранжева персийска смес от подправки, известна като адвия.

Азиатски търговци на коприна излагаха стоката си на огромни рамки - коприни с всевъзможни цвето-

ве, божествено гладки на допир, приятни за окото и с най-високо качество, тъй като занаятчиите от Ориента отдавна са специалисти в събирането на копринени буби. Двете с Елси се чувствахме като на седмото небе и Елси си поръча две пъстроцветни поли и един прозрачен копринен воал от онези, които носеха ориенталските танцьорки, покриващи лицата, но не и очите.