Читать «Огледален танц» онлайн - страница 94

Обстановката беше подобна, с походни легла и санитарни възли, макар че беше малко по-широко, понеже момичетата бяха само петнайсет. Един Дендарии внесе табли с пакетирана храна и децата се размърдаха с интерес. Командосът беше сержант Таура. Не можеше да се сбърка с никой друг, макар и в гръб и облечена в сиво корабно работно трико и фрикционни чехли. Стоеше кръстосала крака, за да намали застрашителната си височина. Момичетата, преодолявайки страха си, отиваха при нея и я докосваха с видимо възхищение. От всички Дендарии Таура никога, дори и в най-отчаяните моменти, не се беше обръщала към тях по друг начин освен с учтиви молби. Сега приличаше на героиня от приказка, която се опитва да направи от диви зверове домашни любимци.

И то успешно. Когато Марк се приближи, две момичета-клонове се спуснаха зад седналия сержант, за да надникнат към него, защитени от широките й рамене. Таура се намръщи като го видя и погледна към Ботари-Джесек, която й отговори с леко кимане: „Всичко е наред. Той е с мен“.

— Изненадан съм да ви видя, сержант — успя да промълви Марк.

— Писах се доброволка-бавачка — избоботи Таура. — Не искам никой да ги безпокои.

— Има ли… вероятност това да се превърне в проблем? — Петнайсет красиви девственици… „Шестнайсет, като броиш и себе си“ — изскочи някъде от дъното на ума му като подигравка.

— Не сега — каза твърдо Ботари-Джесек.

— Добре — съгласи се той тихо.

Повървя секунда-две между леглата. Реши, че за дадените обстоятелства децата са настанени максимално удобно и сигурно. Намери ниското момиче с къса платинена коса да спи легнало на една страна, меките маси на тялото й бяха разлети върху розовата туника. Смутен от начина, по който я гледаше той самият, Марк се наведе и издърпа завивката до брадичката й. Ръката му почти неволно докосна меката й коса. Той погледна виновно Таура.

— Получила е доза успокоително?

— Да. Оставихме я да спи. Когато се събуди, ще се чувства съвсем нормално.

Той взе една от металните табли с храна и я постави до главата на русокосото момиче, за да се нахрани, когато се събуди. То дишаше бавно и равномерно. Изглежда, не би могъл да направи за нея нищо друго. Вдигна поглед, видя, че евразийското момиче го гледа с разбиращи злобни очи, и бързо отвърна глава.

Ботари-Джесек завърши проверката и излезе, и той я последва. Тя се спря да поговори с въоръжения със стънер часови в коридора.

— …с голямо разсейване — нареждаше тя. — Първо стреляш, а след това питаш. Всичките са млади и здрави и според мен с тази партида не трябва да се безпокоиш от скрити сърдечни заболявания. Мисля, че няма да ти създадат много затруднения.

— С едно изключение — намеси се Марк. — Онова тъмнокосо тъничко момиче, изглежда, е преминало през някакво специално умствено лечение. Не е съвсем нормално. Внимавай за нея.

— Да, сър — каза машинално командосът, после се запъна и погледна Ботари-Джесек. — Хм…

— Сержант Таура има грижата за него — каза Ботари-Джесек. — Във всеки случай не желая никое от тях да се разхожда свободно на моя кораб. Те нямат никакъв тренинг. Невежеството им може да е толкова опасно, колкото и всяка враждебност. Това не е почетен караул. Отваряй си очите.