Читать «Огледален танц» онлайн - страница 92

— Няма да правя размяна с части от барон Барапутра — озъби се Марк. — Колкото и да съм изкушен да сторя това.

Баронът вдигна омиротворително пълната си ръка.

— Спокойно, адмирале. Мисля, че няма да се наложи да стигате дотам.

— Надявам се. — Марк трепереше. — Ще бъде срамота, ако трябва да го върна без мозъка му. Като клоновете.

Барон Фел очевидно усети абсолютната искреност на заплахата му, защото разпери ръце и каза:

— Ще видя какво мога да направя, адмирале.

— Благодаря — прошепна Марк.

Баронът кимна. Образът изчезна. С някакъв трик на холовидеото — или от стимуланта? — очите на Фел се задържаха за един последен неопределен поглед. Марк остана неподвижен няколко секунди, докато не се увери, че са изчезнали.

— Хм — каза Ботари-Джесек и гласът й прозвуча доста изненадано. — Много добре се справихте.

Той не си направи труда да й отговори.

— Интересно — каза Торн. — Защо Фел не поиска възнаграждение или отстъпка?

— Можем ли да му вярваме? — попита Ботари-Джесек.

— Не точно да му вярваме. — Куин загриза с белите си зъби върха на показалеца си. — Но трябва да имаме сътрудничеството на Фел, за да излезем от разпределителна станция пет. Не бива да го обиждаме с предложение за заплащане. Мислех, че ще е по-доволен от нашия дял от Барапутра, но стратегическата ситуация, изглежда, се е променила от времето на последното ви посещение тук, Бел.

Торн въздъхна и се съгласи.

Куин продължи:

— Искам да проучите как стои въпросът със сегашното разпределение на силите. Всичко, което може да се отнася до нашите операции, всичко, което може да ни помогне. Къщи Фел, Барапутра и Риовал — всичко. Има нещо, което ме прави адски несигурна, макар че причината може да е просто в лекарствата, които вземам. Но не мога повече да издържам на тази несигурност и искам да разбера веднага.

— Ще видя какво мога да направя — каза Торн и стана.

Когато вратата изсъска и се затвори зад него, Ботари-Джесек попита Куин:

— Вече докладва ли на Бараяр?

— Не.

— Нищо ли?

— Не. Не искам да докладвам по никой от гражданските канали, дори и кодирано. Илян може би има няколко дълбоко законспирирани агенти тук, но не зная кои са, нито как да се свържа с тях. Майлс сигурно щеше да знае. И…

— И? — Ботари-Джесек повдигна вежди.

— И наистина най-напред бих искала да получим обратно криокамерата.

— Да я пъхнеш под вратата заедно с доклада? Куини, няма да стане.

Куин повдигна отбранително рамене.

Миг по-късно Ботари-Джесек предложи:

— Аз обаче съм съгласна да не изпращаме нищо по джексънианската куриерска система.

— Да, според онова, което казва Илян, тя гъмжи от шпиони и не само големите Къщи се проверяват една друга. Бараяр не може да направи нищо, за да ни помогне в следващия дневен цикъл.

— Колко дълго… — Марк преглътна — трябва да продължа да се правя на Майлс?

— Не зная! — отговори остро Куин, после се овладя. — Един ден, една седмица, две седмици — поне докато успеем да ви доставим — и теб, и криокамерата, в галактичния щаб на ИмпСи на Комар. След това вече няма да отговарям за вас.