Читать «Огледален танц» онлайн - страница 96

Лицето на Фел отново се появи на видеомонитора, този път не благоприятно розово, а червено от яд.

— Адмирал Нейсмит, казах на капитан Куин, че ще се свържа с вас, когато получа сигурна информация.

— Бароне, капитан Куин… служи на мен. Моля да й простите настойчивостта. Тя само вярно отразява желанията ми. — От устата му като пълноводен пролетен поток се лееше типичният отговор на Майлс. Пръстите на Куин чукаха по рамото му и мълчаливо му предаваха болезненото предупреждение, че не бива да допусне фантазията му да отиде прекалено далеч. — Нека да чуем какво можете да ни съобщите освен сигурна информация.

Фел се облегна намръщен, но успокоен.

— Казано направо, барапутранците съобщават, че не могат да намерят вашата криокамера.

— Тя трябва да е там — изсъска Куин.

— Спокойно, спокойно, Куини. — Марк я потупа по ръката. Тя се затвори като менгеме. Ноздрите й пламнаха кръвожадно, но тя успя леко да се усмихне — за холовидеото. Марк се обърна отново към Фел. — Бароне… според вас… лъжат ли барапутранците?

— Не мисля.

— Имате ли някакво независимо потвърждение на това ваше мнение? Агенти на място или нещо от този сорт?

Баронът изви устни.

— Наистина, адмирале, не мога да кажа.

„Естествено, че не.“ Той потри лицето си със замислен жест също като Нейсмит.

— Можете ли да кажете какво точно вършат барапутранците?

— Всъщност точно сега обръщат медицинския си комплекс с главата надолу. Всички служители и всички сили за сигурност, които използуваха срещу вашето нападение, участват в търсенето.

— Възможно ли е това да е някаква сложна шарада, с която искат да ни подведат?

Баронът помълча, после каза:

— Не. Всъщност те са изпаднали в паника. На всички равнища. Наясно ли сте… — той се престори, че си поема дъх, — как това отвличане на барон Барапутра, ако се окаже повече от една кратка иитерлюдия, ще се отрази върху равновесието на силите между големите къщи на Джексън Хол?

— Не, как?

Баронът повдигна брадичка и го погледна остро, за да види дали не му се подиграват. Вертикалните бръчки между очите му се задълбочиха.

— Трябва да разберете — почна той сериозно, — че стойността на вашия заложник с времето може да намалее. Никакъв вакуум на властта на върха на голяма Къща или дори на малка Къща не може да трае дълго. Винаги съществуват фракции от по-млади хора, които очакват, може би тайно, да се втурнат и да го запълнят. Дори ако допуснем, че Лотус успее да убеди главния лейтенант на Ваза Луиджи да заеме мястото му… след време на него ще му стане ясно, че връщането на неговия началник ще включва както възнаграждение, така и понижение. Мислете за една голяма Къща като за хидра от митологията. Отсечете й главата и на нейно място ще израстат седем нови… и ще започнат да се хапят една друга. Накрая ще оцелее само една. Междувременно Къщата ще отслабне и всички нейни стари съюзи и споразумения ще се подложат на преоценка. Бъркотията ще се разширява във все по-нарастващ кръг и ще обхване и останалите къщи… а такива резки промени тук не се приемат с желание. От никого… — „Най-малко от барон Фел“ — подразбра Марк.