Читать «Огледален танц» онлайн - страница 95

Козируваха и се разделиха. Командосът, преодолявайки рефлекса си, успя да не включи Марк в поздрава. Марк заприпка подир Ботари-Джесек, която крачеше бързо.

— И така — каза тя миг по-късно, — одобрявате ли отношението ни към вашите клонове? — Той не беше съвсем сигурен дали тонът й не е ироничен.

— Да, засега не може да бъде по-добро. — Той прехапа език, но въпреки това саморазобличителната забележка се изплъзна от устата му: — По дяволите, не е честно.

Ботари-Джесек повдигна вежди, без да спира.

— Какво не е честно?

— Аз спасих тези деца… или ние, вие ги спасихте… а те се държат така, сякаш сме банда грубияни, чудовища, които са ги отвлекли. Изобщо не се чувстват щастливи.

— Може би… трябва да се задоволите просто с това, че сте ги спасили. Да искате да се чувстват щастливи от това може би надхвърля правата ви… мъничък герою. — Сега гласът й беше подчертано ироничен, макар и странно лишен от презрение.

— Човек очаква да проявят поне малко благодарност. Вяра. Признание. Изобщо нещо.

— Доверие — каза тя тихо.

— Да, доверие! Поне някои. Нима никой от тях не може да разбере, че го правим за тяхно добро?

— Те са травматизирани. Ако бях на ваше място, не бих очаквала твърде много, докато не видят повече доказателства. — Тя спря и се обърна да го погледне. — Но ако някога разберете… разберете как да накарате едно невежо, травматизирано, обхванато от параноя глупаво дете да ви повярва, кажете на Майлс. Той много иска да знае това.

Марк стоеше стъписан.

— Това… на мен ли го казвате? — попита той с пресъхнала уста.

Ботари-Джесек погледна над него, към празния коридор, и се усмихна с горчива, влудяваща усмивка.

— Стигнахме до вашата каюта. Стойте вътре и не излизайте.

Най-после той заспа и спа много дълго, макар че когато Куин дойде да го събуди, му се струваше, че не е спал достатъчно. Не беше сигурен дали Куин изобщо е спала, въпреки че вече се беше измила и си беше облякла сивата офицерска униформа. Беше започнал да мисли, че тя има намерение да носи изцапаната с кръв полева униформа като някакъв вид обет, докато не си върнат криокамерата. Но дори и без бойната униформа тя излъчваше безпокойство и раздразнителност.

— Тръгвай — изръмжа тя. — Нужен си ми, за да поговорите пак с Фел. Той нещо шикалкави. Почвам да се чудя дали наистина е в конфликт с Барапутра. Не мога да разбера, но нещо не се връзва.

Куин отново го замъкна в тактическата зала, макар че този път не разчиташе на слушалката, пъхната в ухото му, а стоеше агресивно до него. За външен наблюдател може би приличаше на телохранител и главен помощник. Марк обаче си мислеше, че е заела удобна позиция, за да може при нужда да го сграбчи за косата и да му пререже гърлото.

Вътре беше и капитан Ботари-Джесек — седеше както и по-рано на ергономичния стол и мълчаливо и загрижено наблюдаваше нервното държане на Куин. Но не каза нищо.