Читать «Огледален танц» онлайн - страница 77

Тя коленичи и започна отново да набира на клавиатурата на почти фаталния си шлем командните канали, после се изправи и се олюля от ускорението на совалката, която бързаше да се измъкне. Марк седна и се заоглежда, загубил ориентация. Видя сержант Таура, Торн, клоновете. Останалите бяха непознати Дендарии, вероятно лейтенант Кимура от Жълтата команда, някои от тях в обикновена бойна униформа, други в пълни космически доспехи. Изглеждаха доста зле. Всичките четири койки за ранени бяха разтворени и заети, а един пети лежеше направо на пода. Но обслужващата ги медичка се движеше спокойно, не нервно. Пациентите й очевидно бяха стабилизирани и можеха да изчакат лечение при по-подходящи условия. Криокамерата на Жълтата команда обаче беше заета съвсем наскоро. Увитата във фолио Филипи сигурно беше изгубена, помисли си Марк, дори ако се опитат да продължат да я охлаждат, след като се върнат на „Перегрин“. Но с изключение на велосипедиста-командос и криокамерата нямаше никакви други покрити предмети, никакви чували с тела… командата на Кимура, изглежда, се беше справила с мисията си доста леко.

Совалката се наклони настрани. Сега кръжаха, без да ускоряват за излизане в орбита. Марк тихо изстена, стана и последва Куин, за да разбере какво става. И изведнъж видя пленника и се спря. Човекът седеше с вързани зад гърба ръце, надеждно пристегнат с обезопасителни колани на седалката и охраняван от двама командоси от Жълтата команда — един едър мъж и една слаба жена, която му заприлича на змия — жилеста, с немигащи мънистени очи. Пленникът изглеждаше около четирийсетгодишен. Беше облечен в разкъсана кафява копринена куртка и панталони. Кичури тъмна коса се бяха измъкнали от златния пръстен на тила му и падаха върху лицето. Той не се бореше, седеше спокойно, чакаше със студено търпение, досущ като това на жената-змия.

Барапутранец! Барапутранец, барон Барапутра, самият Ваза Луиджи! Изобщо не се беше променил за тези осем години, откакто Марк го беше видял за последен път.

Лицето на Ваза Луиджи беше розово, очите му — леко разширени, насочени към Марк.

— Така значи, адмирале — промърмори той.

— Точно така — отговори автоматично Марк, олюля се, когато совалката се наклони по-остро, и се помъчи да преодолее слабостта, обхванала коленете му, и изтощението си. През нощта преди мисията не беше мигнал. Барапутранец тук?

Баронът повдигна вежди.

— Кой е този по дрехите ти?

Марк се погледна. Кръвта още не беше станала кафява, още беше влажна, лепкава и студена. Откри, че му се ще да отговори „Брат ми“, за да го шокира. Но не беше сигурен, че може да шокира барон Барапутра. Плануваха ли Куин и компания да яхнат този тигър, и как? Сега вече разбра защо совалката кръжи над бойната зона, без да се страхува от вражески огън.