Читать «Огледален танц» онлайн - страница 75

Той пое дълбоко дъх.

— Вие… задръжте моя шлем. Аз ще взема вашия. — Медикът и командосът го погледнаха неодобрително, дори с отвращение. — Ще отида с Куин и клоновете. — Неговите клонове. Ще се погрижи ли Куин изобщо за живота им?

— Вървете — каза медикът и с помощта на командоса насочи плаващата носилка към вратите, без да се обръща назад. Очевидно им беше повече в тежест, отколкото в помощ и бяха доволни, че се отървават от него.

Натъжен, той се изкачи по подвижната стълба в тръбния подемник, стигна до горното фоайе и внимателно го огледа. Бяха нанесени много щети. Противопожарната система беше прибавила към задушаващия пушек и много пара. Едно момче в кафяви дрехи лежеше неподвижно по очи. Подът беше влажен и хлъзгав. Той се измъкна от тръбата и страхливо изскочи в коридора, който, ако се придържаха към планирания маршрут, ротата Дендарии трябваше да е завзела. Големите поражения от плазмени дъги го увериха, че е на прав път. Зави зад един ъгъл, подхлъзна се, спря и се хвърли назад, за да се скрие. Барапутранците не го видяха — гледаха на друга страна. Той тръгна по коридора в обратна посока, като несръчно превключваше каналите на непознатия му шлем, докато установи връзка с Куин.

— Капитан Куин?… Хм, обажда се Марк.

— Къде си, по дяволите? Къде е Норууд?

— Той взе моя шлем. Пренася криокамерата по друг път. Аз съм зад вас, но не мога да ви стигна. В гръб към вас се приближават най-малко четирима барапутранци с пълно бойно космическо облекло. Пазете се.

— По дяволите, значи ни превъзхождат по огнева мощ. — Куин замълча. — Не. Ще мога да се справя с тях. Марк, измитай се след Норууд. Бягай!

— Вие какво ще правите?

— Ще срутим покрива върху главите на тези копелета. Да видим как ще ги спаси пълното им бойно космическо облекло. Бягай!

Разбрал какви са плановете й, той побягна, стигна до първата тръба и припряно се заизкачва по подвижната стълба, без да се интересува накъде води. Не му се искаше да е под земята, когато…

Беше като земетресение. Той се вкопчи в стълбата. Тръбата се пропука и се преви. Ударната вълна го блъсна в стената. Всичко свърши за един миг, но ехото продължаваше да звучи. Той поднови изкачването си. Дневната светлина лъщеше като сребро в отвора на тръбата.

Излезе в приземния етаж на сграда, обзаведена като луксозен офис. Стъклата на прозорците бяха осеяни със звездообразни пукнатини. Марк изби един прозорец, измъкна се навън и вдигна инфрачервения си визьор. Отдясно половината от друга сграда се беше срутила в огромен кратер. Прахта все още се носеше като задушлив облак. Барапутранците в здравите си космически брони може би все още бяха живи под развалините, но щяха да минат часове, преди да ги извадят. Въпреки безпокойството, на дневна светлина задиша по-свободно.

Шлемът на медика нямаше дори възможностите за подслушване на командния шлем, но той отново намери Куин.