Читать «Огледален танц» онлайн - страница 76

— Добре, Норууд, продължавай да вървиш — каза тя. — Продължавай с всички сили! Фармингам! Чу ли? Присъедини се към Норууд. Започни да изтегляш хората си от участъка. Вдигай се веднага щом се качи Норууд. Кимура! Във въздуха ли сте? — Пауза: Марк не можа да чуе какъв беше отговорът на Кимура, нито пък да разбере къде е той. Но можа да допълни смисъла на чутото от продължението на Куин: — Току-що ви очистихме нова зона за кацане. Малко е неравна, но ще свърши работа. Следвайте моя сигнал и ще стигнете право в кратера. Точно ще се поберете. Да, ще се поместите, измерих го с лазер, ще имате и малко свободно пространство. Вече можете да си позволите този риск със совалката, Кимура. Хайде!

Той също се насочи към кратера, притичвайки в близост до сградата, под защитата на надвисналата плоча, докато падащите парчета бетон не му подсказаха, че разрушеният от взрива балкон над главата му се разпада. Да остане под него и евентуално да бъде смачкан или да излезе на открито и да бъде застрелян? Беше сигурен, че каквото и да избере, все ще бъде погрешно. Какво се казваше във военните книги на Воркосиган? „Още при първите контакти с врага всеки боен план се променя.“ Тактиката и дислокацията на Куин се променяха със смайваща бързина. Тя използуваше буквално съвсем нов пробив — ревът на спускащата се совалка нарастваше. Той излезе изпод балкона и се затича. Единият край на балкона се откъсна и падна с трясък. Той продължи да тича. Нека барапутранските снайперисти се опитат да улучат движеща се цел.

Куин и групата й се втурнаха в пробива точно когато совалката кацна, протегнала крака като някакво огромно насекомо, опипваща внимателно кратера. Няколко последни барапутранци бяха заели позиция на отсрещния покрив, готови да открият опустошителен огън. Но те имаха само плазмени лъкове и все още внимаваха да не засегнат клоновете, макар че едно облечено в розово момиче изпищя, попаднало в отражението от огледалното поле на един Дендарии. Светлината изгаря болезнено, но не фатално. Тя пищеше, обхваната от ужас, но командосът я хвана и я заблъска към люка на совалката, който тъкмо се отваряше, за да спусне рампата.

Няколкото барапутранци, разбрали, че не могат да унищожат совалката със снайперистки оръжия, промениха тактиката си и започнаха да концентрират огъня си върху Куин — изстрел подир изстрел, напомпвайки в нея свръхтовар от отражателното поле. Тя блещукаше в мъглата от син огън, залиташе под ударите. Клонове и Дендарии забързаха към рампата.

„Командните шлемове привличат огъня.“ Той не виждаше никакъв друг начин освен да тича пред нея. Когато защитното поле отрази енергията, въздухът около него засвети, но при тази кратка отсрочка Куин възстанови равновесието си, сграбчи го за ръката, двамата затичаха към рампата и със сетни сили се качиха на нея. Совалката се издигаше, рампата започна да се прибира и те паднаха през люка, който се затвори зад тях. Тишината прозвуча в ушите им като песен.

Марк се претърколи по гръб и задиша тежко. Белите му дробове горяха. Куин седна, лицето й червенееше под сивата качулка. Беше изгоряло като от слънце. Тя изкрещя истерично, вдиша дълбоко два-три пъти, след това затвори уста и млъкна. Пръстите й страхливо докоснаха горящите бузи. Марк си спомни, че това е жената, чието лице веднъж беше напълно обгорено от плазмен огън. Но не два пъти. Не два пъти!