Читать «Огледален танц» онлайн - страница 79

Станция Фел тъкмо минаваше през еклиптиката¹⁸ на планетата, напредващата линия на слънчевата светлина разкриваше огромните й простори. Приложиха обратно ускорение, насочиха се към един ръкав и се свързваха с контролната кула на Фел. Изневиделица се появи ескорт от тежко въоръжени влекачи. „Перегрин“ акостира. Десантните и изтребителните совалки, които обикаляха като в танц около кораба-майка, покорно легнаха на доковите челюсти. „Перегрин“ леко се придвижи към определения му стълб за привързване.

Прикрепващите челюсти на левия борд изтракаха, уплътненията на гъвкавите ръкави засвистяха. Бяха пристигнали. През товарния шлюз Дендарии прехвърлиха ранените в лечебница на „Перегрин“, след това, уморени, се заеха да привързват кораба и да извършат многобройни неприятни задачи. Куин префуча покрай тях, следвана по петите от Торн. Сякаш вързан за тях с кръвта на Майлс, Марк ги последва.

Целта на бясното препускане на Куин беше шлюзът откъм десния борд, където акостираше совалката на Фармингам. Пристигнаха точно когато уплътненията на гъвкавия ръкав бяха затегнати, после се отместиха, понеже най-напред трябваше да прекарат ранените. Марк се разстрои, когато разпозна между тях командоса Тонкин, който беше съпровождал медика Норууд. Сега Тонкин беше сменил ролята си от защитник на пациент. Лицето му беше помръкнало и неподвижно, беше в несвяст. Сръчни ръце бързо го пренесоха на плуващата носилка. „Нещо не е наред.“

Куин нетърпеливо пристъпваше от крак на крак. Започнаха да излизат други командоси, извеждаха клоновете. Куин се намръщи, проправи си път до гъвкавия ръкав и влезе в совалката.

Торн и Марк тръгнаха подир нея и попаднаха сред хаоса, предизвикан от свободното падане. Навсякъде имаше клонове-младежи — някои плачеха, на други им беше прилошало. Командосите се опитваха да ги закарат към изхода. Един Дендарии с ръчна прахосмукачка се мъчеше да събере плуващите парчета от последната храна на някакво дете, преди някой да я поеме с дъха си. Писъците, виковете и бърборенето действаха като удари с чук върху мозъка. Крясъците на Фармингам не успяваха да въдворят никакъв ред. Изплашените клонове не искаха да бъдат изведени през товарния шлюз.

— Фармингам! — Куин прелетя над всички и го хвана за глезена. — Фармингам! Къде е криокамерата, която ескортираше Норууд?

Той я погледна и се намръщи.

— Нали казахте, че е с вас, капитане.

— Какво?

— Нали казахте, че сте взели Филипи. — Устните му се разтеглиха в свирепа гримаса. — По дяволите, ако я бяхте оставили, щях да…

— Да, ние взехме Филипи, но тя е… тя не беше в криокамерата. Норууд трябваше да закара камерата при вас. Норууд и Тонкин.

— Когато моят спасителен патрул ги прибра, камерата не беше с тях. Взехме и двамата, искам да кажа онова, което беше останало от тях. Норууд е убит. Ударен в окото от една от онези шибани гранати с игли. Откъснала му главата. Но аз не оставих тялото, то е в един чувал, ей там.