Читать «Огледален танц» онлайн - страница 33

— Помагал ли си някога някои клонове да избягат?

— Не — отговори бързо, машинално той.

— Разбира се, с изключение на твоя собствен клон.

Опасен обрат на разговора.

— Моят клон също не избяга. Той просто беше отказан от заявителите. — Трябваше да се опита да избяга — какъв ли живот щеше да има, ако беше успял?

— Петдесет деца — въздъхна Торн. — Аз наистина одобрявам тази мисия. — Той чакаше, наблюдаваше го зорко с блестящи очи.

Много притеснен, той успя да потисне идиотското „Благодаря“, но и не можа да намери какво да каже, в резултат на което настъпи неловко мълчание.

— Предполагам — каза Торн замислено след доста продължителна пауза, — че ще е много трудно за всеки, отраснал в такава среда, истински да повярва… на някой друг. На когото и да било. На неговата добра воля.

— Аз също… го предполагам. — Случаен ли беше този разговор, или в него се криеше нещо опасно? Някаква уловка…

Торн, все със същата странна усмивка, се наведе над стола, хвана брадичката му със силната си фина ръка и го целуна.

Не знаеше дали трябва да отскочи от ужас, или да отвърне на целувката, затова не направи нищо, но беше парализиран от страх. Устата на Торн беше топла, с вкус на чай и портокалово масло, копринена и парфюмирана. Правеше ли Нейсмит любов… и с този? Ако е така, кой изпълняваше мъжката роля и кой женската? Или се редуваха? „И наистина ли това е толкова лошо?“ Ужасът завърши с възбуда, не можеше да го отрече. Би умрял за една любовна милувка. Нали беше толкова самотен…

Най-после, за негово голямо облекчение, Торн се отдръпна, макар и съвсем малко, все още подпрял брадичка с ръка. И след още един момент ужасна тишина се усмихна иронично.

— Предполагам, че не трябваше да те дразня — въздъхна той. — В края на краищата в това има нещо жестоко.

Това го успокои и той стана, чувствената отмала изведнъж изчезна.

— След минутка ще се върна. — Хермафродитът отиде до банята и затвори вратата зад себе си.

Той седеше разстроен и разтреперан. „Какво, по дяволите, беше всичко това?“ От друга част на ума му достигна друго: „Бас държа, че на това пътуване ще загубиш проклетата си девственост, и то от друг… Не! Не с онова чудовище!“

Беше ли това проверка? И беше ли я издържал, или се беше провалил? Торн не го беше обвинил на всеослушание, нито пък беше извикал стража. А може би точно в този момент, по комуникационната връзка от банята, капитанът даваше заповед за арестуване. Нямаше къде да бяга на борда на малък кораб в далечния космос. Скръстените му ръце притискаха гърдите му. С голямо усилие на волята той ги свали, постави ги на пулта и успя да се отпусне. „Вероятно няма да ме убият.“ Ще го върнат на флота и ще оставят да го убие Нейсмит.

Но никаква команда от сигурността не се втурна в стаята, а скоро Торн се върна. Най-после прилично облечен в униформа. Той извади кубчето с данни от комуникационния пулт и го залюля в шепа.

— Двамата със сержант Таура ще изготвим необходимия план.