Читать «Огледален танц» онлайн - страница 35

Лоис Макмастър Бюджолд

Беше като неочаквана среща със стар приятел. Странно, но му се прииска да види Таура и да сравни бележките. Нейсмит очевидно беше откраднал сърцето й, или най-малко беше откраднал самата нея, макар, изглежда, грубият Риовал да не беснееше точно за това. Всичко беше твърде непонятно.

Попадна и на един неприятен факт. Барон Фел беше потенциален клиент на клон. Неговият стар враг Риовал при една вендета очевидно бе успял да уреди да убият клона на Фел, така че Фел бе останал блокиран в собственото си остаряващо тяло. Независимо от плановете на Бел Торн той реши да не влиза във връзка с барон Фел, ако това не се наложи.

Въздъхна, изключи комуникационния пулт и се върна да репетира симулации с приемо-предавателния шлем — една тренировъчна програма, която не бяха изтрили от ума му. „Трябва да го направя. Независимо как.“

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

— Никакъв отговор от „Ариел“, нито от куриерската совалка, сър — докладва лейтенант Херелд.

Майлс стисна юмруци от яд, после се насили и опъна ръце по шевовете на панталоните, но енергията му премина в краката и той закрачи от стена до стена в навигационната и комуникационна каюта на „Триумф“.

— Това е третото… третото съобщение? Повтаряте съобщението с всеки куриерски кораб, нали?

— Тъй вярно, сър.

— Третото без отговор. По дяволите, какво задържа Бел горе?

При този риторичен въпрос лейтенант Херелд вдигна безпомощно рамене. Майлс отново прекоси стаята, яростно намръщен. По дяволите закъснението във времето! Той искаше да знае какво става точно сега. Тесният комуникационен сноп преминаваше през региона на локалния космос със скоростта на светлината, но единственият начин за получаване на информация през прохода беше чрез физическо записване, предаване на маршрутен кораб и пренасянето й до следващата релейна станция, където се излъчваше до следващия проход и оттам отново се пренасяше, ако беше икономически оправдано да се поддържа такава комуникационна връзка. В региони с голям комуникационен трафик такива куриери преминаваха на всеки половин час или дори по-често. Между Ескобар и Джексън Хол куриерските полети се извършваха по разписание на всеки четири часа. Така че към закъснението поради ограничената скорост на светлината се прибавяше и чисто транспортният фактор. Понякога закъснението можеше да бъде доста полезно — за хора, които играят сложни игри с междузвездни финанси, курсове на валути и бъдещи събития. Или за подчинени с независим дух, които искат да скрият информацията за своите действия от началниците си — самият Майлс от време на време беше използувал това закъснение за подобни цели. Няколко запитвания за изясняване и техните отговори можеха да осигурят достатъчно време за настъпване на всякакви събития. Затова той се погрижи неговата заповед за повторно повикване до „Ариел“ да бъде лична, задължителна и пределно ясна. Но Бел не беше отговорил привидно стеснително „Какво имате предвид, сър?“ Бел изобщо не беше отговорил.