Читать «Огледален танц» онлайн - страница 270

Сложиха го на нисък, широк стол. Беше си обикновен стол без шипове или бръсначи, нито дори игли. Ръцете му бяха завързани зад гърба, което означаваше, че не може да се облегне. Той просна краката си напред и седна неудобно изправен, задъхан.

Единият страж попита Риовал:

— Искате ли да го завържем, сър?

Риовал вдигна вежди.

— Може ли да стане без чужда помощ?

— Не особено лесно от това положение.

Риовал изкриви устни в насмешливо презрение и погледна затворника.

— Аха, значи те докопахме. Оставете ни. Аз ще ви извикам. Не ни прекъсвайте. Може да стане шумно.

— Звуковата изолация е много ефективна, сър. — Плосколиците стражи поздравиха и излязоха. Имаше нещо нередно с тези стражи. Когато не изпълняваха заповеди, те просто стояха или седяха безмълвни и равнодушни. Несъмнено така бяха проектирани.

Гордж и Хаул, и Грънт, и Другия гледаха с интерес, чудейки се чий ли ред идва.

„Твоят ред мина — каза Хаул на Гордж. — Сега ще бъда аз.“

„Не бъди сигурен — каза Грънт. — Бих могъл да съм аз.“

„Ако не беше заради Гордж — каза Другия тъжно, — щях да искам да съм аз. А сега ще трябва да чакам.“

„Никога не сме променяли реда“ — каза Гордж заинтригуван. Но Другия отново мълчеше.

— Нека да погледаме едно шоу — каза Риовал и взе дистанционното управление. Тропическият плаж се смени със запис в естествена големина с едно от заниманията на Грънт със… същества от бордея. Грънт наблюдаваше себе си с голям интерес и дори удоволствие. Шкембето на Гордж обаче скриваше много интересни подробности.

— Мисля да изпратя едно копие на наемническия Дендарии флот — промърмори Риовал. — Представи си как ще го наблюдават всички старши офицери от твоя щаб. Представяш ли си какво ще последва, а?

Не. Риовал лъже. Присъствието му тук все още се пази в тайна, иначе той нямаше да е тук. А Риовал няма да бърза да издаде тази тайна. Другият промълви сухо: „Изпрати едно копие на Саймън Илян и ще видиш какво ще последва.“ Но Илян принадлежеше на лорд Марк, а Марк не беше тук и във всеки случай, Другия никога не беше го казвал високо.

— Представи си твоята хубава телохранителка да дойде да те спасява и да я пипна… — Риовал се впусна в подробности. Грънт имаше силно желание да си представи някои части от това, макар че други обиждаха дори и него. Хаул?

„Не аз! — каза Хаул. — Това не е по моята част.“

„Просто ще трябва да вербуваме някой нов“ — казаха всички заедно. Ако е необходимо, той можеше да направи хиляди. Той беше армия, течаща като вода, отклоняваше се от препятствия, невъзможно беше да се разруши като се посече само един.

Видеокартината се смени с един от най-хубавите моменти на Хаул, онзи, при който той получи името си. Малко след като кожата му бе свалена по химически път, а инквизиторите го намазаха с някакво лепкаво вещество, предизвикващо непоносим сърбеж. Той едва не се самоуби. След това му преливаха кръв, за да допълнят изгубената от разраненото му тяло.

Наблюдаваше гърчещото се на екрана тяло безстрастно. Номерът на Риовал беше той да види самия себе си, да изпита цялата драма и вълнение от собствените си изтезания. Отегчително. Риовал превключи програмите.