Читать «Огледален танц» онлайн - страница 194
Лоис Макмастър Бюджолд
— Госпожо — каза той отчаяно, — мамо… аз не съм утешителна награда. Не съм заместител.
Тя опря лакти в масата и подпря брадичката си с длан, затулвайки устата си. Очите й бяха сиви като морето зиме.
— Вие повече от всеки друг трябва да разберете колко важен може да бъде един втори шанс — продължи Марк.
Тя измести стола си назад и стана.
— Ще… ще трябва да помисля по този въпрос. — И излезе от малката трапезария. Марк с изненада забеляза, че яденето й е останало недокоснато.
Ботари-Джесек също забеляза и изръмжа:
— Добра я свършихте.
„Съжалявам, съжалявам…“
Тя стана и последва графинята.
Марк седеше изоставен и самотен. Слепешката и почти без да съзнава, той продължи да се храни, въпреки че не се чувстваше добре. След това се изкачи до стаята си с тръбния подемник и си легна. Изпитваше по-голяма нужда да спи, отколкото да диша. Никой не дойде да го види.
След известно време, когато болките в главата и в стомаха му започнаха да стихват, на вратата се почука. Той се преобърна на леглото с приглушено стенание.
— Кой е?
— Елена.
Марк включи лампата, седна в леглото и подложи под гърба си една възглавница. Не искаше да говори с Ботари-Джесек. Не искаше да говори с никого. Задушаваше се. Разкопча всички копчета на горнището на пижамата.
— Влезте.
Тя прекрачи предпазливо. Лицето й беше сериозно и бледо.
— Здравейте. Добре ли сте?
— Не — призна той.
— Идвам да ви се извиня — каза тя.
— Вие? Да ми се извините? Защо?
— Графинята ми каза… нещо, което е станало с вас. Извинявайте. Не знаех.
Отново е бил подложен на дисекция, зад гърба му. Беше ясно от ужасения начин, по който го гледаше Ботари-Джесек, сякаш издутият му корем беше отворен и изложен за аутопсия с разрез от край до край.
— Оо, по дяволите! Какво ви е казала? — Той се мъчеше да седи изправен.
— Майлс също ми беше казал. Но не бях разбрала колко лошо е било всъщност. Графинята ми разказа подробно. Какво ви е направил Гален. Изнасилването с шоковата палка и, хм, тъпченето с храна. И другото отклонение… — Двете с графинята сигурно бяха разговаряли поне два часа. — И всичко е било така добре пресметнато. Тъкмо това е най-жестокото.
— Не съм сигурен, че инцидентът с шоковата палка е бил пресметнат — каза предпазливо Марк. — Според мен тогава Гален беше полудял. Абсолютно. Никой не може да бъде толкова добър актьор. Или може да е започнал да го пресмята, а след това… По дяволите — избухна той безпомощно. Ботари-Джесек подскочи цяла стъпка във въздуха. — Тя няма право да говори за това с вас! Или с когото и да било! Какво, по дяволите, съм аз? Най-интересният експонат в града?
— Не, не! — Ботари-Джесек разпери ръце. — Вие трябва да разберете. Аз й разказах за Мари, онази малка блондинка-клон, с която ви заварихме. И какво мислех, че правехте. Обвиних ви пред графинята.
Той замръзна и почервеня от срам и от нова изненада.
— Не съм очаквал, че не сте й го казали още в началото. — Нима всичко, което мислеше, че е постигнал с графинята, беше на пясъчна основа и сега се беше срутило?