Читать «Огледален танц» онлайн - страница 193

— През дни като тези бедният Саймън е готов да продаде душата си, стига светът поне за малко да остане спокоен — призна графинята. — Сега вниманието му е просто разцепено. Съчувствам му.

— Аз не. Не бих го попитал дори колко е часът. Ще ме излъже. — Марк се позамисли. — Грегор ще ми намекне със заобикалки кого мога да питам. Вие… — метафората му се разшири неканена — вие ще ми кажете не само колко е часът, но ще ми дадете и часовник.

— Ако имах, бих ти дала цяла фабрика за часовници, синко — въздъхна графинята.

Марк дъвчеше. Преглътна и вдигна поглед:

— Наистина ли?

— Наи… — започна тя утвърдително, след това изведнъж се сепна. — Наистина какво?

— Свободен човек ли е лорд Марк? Искам да кажа, не съм извършил никакво престъпление в Бараярската империя, нали? Няма закон срещу глупостта. Аз не съм под арест.

— Не си…

— Аз лично бих могъл да отида на Джексън Хол! Самият аз! Да изиграем Илян и неговите ценни агенти. Ако… — „Ако имах билет.“ Цялото му богатство, доколкото знаеше, възлизаше на седемнайсет имперски марки, останали му от банкнотата от двайсет и пет, която графинята му беше дала в началото на седмицата за джобни пари, сега скътани грижливо в джоба на панталоните.

Графинята отмести чинията си и се облегна с отегчено изражение.

— Това не ми се струва много безопасно. Прилича ми на глупост.

— Барон Барапутра вероятно вече е издал заповед за вашата екзекуция след всичко, което сторихте — добави Ботари-Джесек в подкрепа на графинята.

— Не… това се отнася за адмирал Нейсмит — възрази Марк. — А и аз няма да се върна при барапутранците. — Не че не беше съгласен с графинята. Точката на челото му, където барон Барапутра го беше докоснал, го изгаряше. Той я гледаше настойчиво. — Госпожо…

— Наистина ли искаш да те финансирам, за да рискуваш живота си? — попита тя.

— Не да го рискувам… да го спася! Аз не мога… — Той махна безпомощно с ръка, за да посочи, че има предвид замъка Воркосиган, цялото си положение — да продължа така. Тук съм изваден от равновесие, тук на мен гледат с подозрение.

— С времето ще си възстановиш душевното равновесие — каза тя напрегнато. — Просто си тук много отскоро.

— Трябва да се върна. Трябва да се опитам да оправя онова, което направих. Ако мога.

— А ако не можеш, какво ще правиш? — попита Ботари-Джесек хладно. — Ще се измъкнеш с достатъчна преднина в старта?

Нима тази жена беше прочела мислите му? Марк преви рамене под тежестта на нейното презрение. И на своето съмнение.

— Ами… — заекна той, — не… не знам. — Не можа да завърши изречението.

Графинята сплете дългите си пръсти и каза:

— Не се съмнявам в сърцето ти. — Гледаше го настойчиво.

По дяволите, тя можеше да разкъса сърцето му по-добре с доверието си, отколкото Илян със съмнението си. Той се сви на стола.

— Но… ти си моят втори шанс. Моята нова надежда, съвсем неочаквана. Никога не съм мислила, че ще имам друго дете на Бараяр. Сега, когато Джексън Хол унищожи Майлс, ти искаш да отидеш да го търсиш там? Ти също?