Читать «Огледален танц» онлайн - страница 192

— „Ариел“ все още ли е на Комар?

— Да.

— Куин, разбира се… Капитан Торн? Сержант Таура?

— Всички продължават да чакат.

— Сигурно и те са пощръклели.

— Да — каза Ботари-Джесек и заби вилицата си в парчето телешки протеин така силно, че то препусна по чинията й. Пощръклели. Да.

— Какво научи тази седмица, Марк? — попита го графинята.

— Страхувам се, че нищо, което вече да не знаете. Илян не ви ли дава рапортите?

— Дава ми ги, но под натиска на събитията едва успявам да се запозная с резюметата на неговите анализи. Във всеки случай има само една новина, която наистина искам да чуя.

Правилно. Окуражен, Марк започна да й разказва подробности от своето проучване, включително за отсяването на данните и за нарастващото си убеждение.

— Ти, изглежда, доста си напреднал — отбеляза тя.

Той вдигна рамене.

— Сега знам приблизително онова, което знае и ИмпСи, ако Илян е бил честен с мен. Но тъй като ИмпСи не знае къде е Майлс, всичко това е безполезно. Кълна се…

— Да? — каза графинята.

— Кълна се, че Майлс се намира на Джексън Хол. Но не мога да убедя Илян да насочи вниманието си натам. Той се е разпрострял навсякъде и никъде. В ума му са все сетаганданците.

— За това има основателни исторически причини — каза графинята. — А, страхувам се, и настоящи, макар че, сигурна съм, Илян е бил предпазлив и не ти е казал нищо от проблемите на ИмпСи, което не е свързано директно със случая на Майлс. Малко е да се каже, че този месец беше лош за него. — Тя замълча доста продължително. — Марк… ти си, в края на краищата, клон-близнак на Майлс. Толкова близък с него, колкото може да бъде едно човешко същество с друго. Това твое убеждение има голямо предимство. Ти, изглежда, знаеш. Предполагаш ли… наистина ли знаеш? На някакво равнище?

— Да не би да имате предвид нещо като медиумна връзка? — каза той. Каква ужасна мисъл.

Тя кимна и леко се изчерви. Ботари-Джесек изглеждаше ужасена и отправи към него един странен умолителен поглед: „Да не си посмял да се намесваш в ума й, ти!…“

— Съжалявам. Не съм медиум, а само страдащ от психоза. — Ботари-Джесек се успокои. Той се отпусна леко развеселен от една идея. — Макар че няма да навреди, ако пусна на Илян муха, че вие мислите така.

— Илян е заклет рационалист. — Графинята тъжно се усмихна.

— Всичко ми носи само разочарование, госпожо. Никой не ми разрешава да направя каквото и да е.

— Какво е това, което искаш да направиш?

„Искам да избягам на Бета.“ Графинята вероятно щеше да му помогне.

„Не. Никога няма да избягам отново.“

Той пое дъх, за да компенсира липсата на кураж.

— Искам да се върна на Джексън Хол и да потърся Майлс. Мога да се справя не по зле от който и да било агент на Илян! Подхвърлих му тази идея. Не клъвна. Ако можеше, би ме затворил в карцер.