Читать «Огледален танц» онлайн - страница 116

— Предполагате? Къде я е изпратил?

— Точно това не знаем. Медикът е бил убит преди да може да докладва. Криокамерата в момента може да лети буквално във всяка посока.

Илян се облегна назад и потърка устни, сякаш за да изтрие ужасната си усмивка.

— Разбирам. И кога се е случило всичко това? И къде?

— Преди седемнайсет дни. На Джексън Хол.

— Изпратих ви на Илирика през станция Вега. Какво, по дяволите, сте търсили на Джексън Хол?

Куин, застанала мирно като на парад, докладва кратко за събитията от последните четири седмици след напускането на Ескобар.

— Тук имам пълен доклад с видеозаписи и личния дневник на Майлс, сър. — Тя сложи на комуникационния пулт кубче с данни.

Илян го погледна предпазливо, сякаш беше змия, но не посегна да го вземе.

— И четирийсет и девет клона?

— Още са на борда на „Перегрин“, сър. Бих желала да ги сваля.

„Моите клонове! Какво ще прави Илян с тях?“ Марк не се реши да попита.

— Доколкото имам опит, личният дневник на Майлс сигурно ще е доста безполезен документ — отбеляза Илян резервирано. — Той е много предпазлив в онова, което оставя като документ. — Замисли се за миналото и замълча, после стана и започна да се разхожда из малкия кабинет. Хладнокръвният му външен вид се пукаше без предупреждение. Лицето му се изкриви, той се обърна, удари юмрук в стената със сила, от която костите му изпукаха, и изкрещя:

— Проклето момче, да прави такъв шибан фарс от собственото си погребение!

Беше все още с гръб към тях. Когато се обърна и седна, лицето му беше сковано и равнодушно. Вдигна глава и погледна Ботари-Джесек.

— Елена. Ясно е, че за момента аз трябва да остана тук, на Комар, за да координирам търсенето от щаба на ИмпСи по галактически въпроси. Не мога да си позволя да се намирам на пет дни път до мястото на действие. Аз, разбира се… ще съставя официален доклад за изгубването на лейтенант-лорд Воркосиган и веднага ще го изпратя на граф и графиня Воркосиган. Не ми се ще да го пращам по някой подчинен, но ще трябва да го сторя. Ще ми направите ли тази лична услуга да ескортирате лорд Марк до Ворбар Султана и да го предадете под тяхна опека?

„Не, не!“ — изкрещя вътрешно Марк.

— Аз… предпочитам да не отивам на Бараяр, сър.

— Министър-председателят ще има въпроси, на които може да отговори само онзи, който е бил на място. Вие сте най-добрият пратеник, който бих могъл да си представя за такава… деликатна мисия. Признавам, че задачата ще бъде тежка.

Ботари-Джесек изглеждаше хваната в капан.

— Сър, аз съм капитан на кораб. Не мога да напускам „Перегрин“. И… честно казано… не ми се ще да ескортирам лорд Марк.

— За отплата ще ви дам всичко, каквото поискате.

Ботари-Джесек се поколеба.

— Всичко?

Илян кимна.

Тя погледна Марк.

— Дадох дума всички клонове от Къща Барапутра да бъдат закарани някъде, където ще живеят като хора и където хората от Джексън Хол не ще могат да ги достигнат. Ще изпълните ли това мое обещание?

Илян дъвчеше устна.