Читать «Огледален танц» онлайн - страница 115

„Но не за дълго“ — помисли си Марк безнадеждно. Лорд Марк? „Не може да говори сериозно.“

— Приятно ми е също така най-после да зная къде сте. Капитан Куин, разбирам, че съобщението на моето ведомство за изчезването на лорд Марк от Земята най-сетне е стигнало до вас.

— Още не е. Вероятно ни догонва от… последната ни спирка.

Илян повдигна вежди.

— Да не би Марк да е дошъл при вас по собствена инициатива? Не ми ли го изпраща моят някогашен подчинен?

— Нито едното, нито другото, сър. — Куин, изглежда, имаше проблеми с говоренето. Ботари-Джесек дори не се опита да отвори уста.

Илян се наведе напред. Ставаше все по-сериозен, макар все още да говореше насмешливо.

— Що за глупости? Искате да използувате положението, за да ме накарате да платя сметката, така ли?

— Нищо подобно, сър — промърмори Куин. — Но сметката ще бъде огромна.

Насмешката в очите му изчезна, той се вгледа в посивялото й лице и каза само:

— Да?

Марк разбра, че Куин се наведе и опря двете си ръце на масата, не за да подчертае онова, което ще каже, а за да не се олюлее.

— Илян, имаме проблем. Майлс е мъртъв.

Илян прие съобщението с ледена неподвижност, после рязко завъртя стола си. Марк виждаше само тила му. Косата му беше пооредяла. Когато пак се завъртя към тях, лицето му беше неузнаваемо, набраздено от дълбоки като белези бръчки.

— Това не е проблем, Куин — промълви Илян. — Това е нещастие. — И сложи много внимателно ръце върху гладката черна повърхност на масата. „Значи ето откъде е взел Майлс този жест“ — помисли си Марк, който внимателно го наблюдаваше.

— Той е замразен в криокамера. — Куин облиза сухите си устни.

Илян затвори очи. Устните му се движеха, но дали се молеше, или проклинаше, Марк не можеше да каже.

— С това трябваше да започнете — почти прошепна Илян. — Останалото следва като логическа хипотеза. — Отвори очи. Беше съсредоточен. — И така, какво се случи? Колко са раните му… не на главата, слава Богу? Колко добре е подготвен?

— Аз лично помагах при подготовката. При бойни условия. Аз… мисля, че е добре. Човек не може да знае, докато… добре: имаше много лоша рана на гърдите. Доколкото мога да кажа, от шията нагоре е незасегнат.

Илян полека въздъхна.

— Права сте, капитан Куин. Не нещастие. Само проблем. Ще съобщя в Имперската военна болница във Ворбар Султана да очакват звездния си пациент. Можем веднага да прехвърлим криокамерата от вашия кораб на моята бърза куриерска совалка и… — Дали пък Илян просто не бърбореше малко повече, от облекчение?

— Не — каза Куин. — Няма да стане.

Илян разтри внимателно челото си, сякаш започваше да го боли глава, и тихо, почти уплашено помоли:

— Казвайте всичко, Куин!

— Изгубихме криокамерата.

— Как можете да изгубите криокамера?!

— Беше портативна. — Тя издържа изгарящия му поглед и започна да докладва: — В бъркотията при излитането е оставена долу. Всяка от десантните совалки е мислела, че другата я е взела. Комуникацията е била лоша. Кълна се, лично проверих. Оказа се, че медикът, който отговаряше за криокамерата, е бил откъснат от совалката от вражески сили. Имал е достъп до дока за експедиране на търговски пратки. Предполагаме, че е натоварил криокамерата.